Донка Панайотова, ръководител на програмата за десегрегация на ромското образование:

Анна Кълцева ~ сряда, 28 септември 2011 в 17:51 принт

Донка Панайотова ръководи сдружение „Организация Дром“ във Видин и проекта за училищна десегрегация на децата роми – т.е., задължителното обучение на ромски деца не в училището в ромския квартал, а в училищата на град Видин. Проектът се финансира само от световни донори и не от българската държава. Може да се каже, че този т.нар. „Видинския модел“ е по-добре познат по света, отколкото у нас. Събитията с Катуница бяха повод да разговаряме с Донка Панайотова, която е етнически ром. Тя има висше образование и винаги е живяла в град Видин, а не в ромския квартал.

Г-жо Панайотова, защо според вас се стигна до трагедията в Катуница?

Когато липсва държавността и държавна политика по отношение на приобщаване на ромите като равноправни граждани в българското общество, няма как да не ескалира едно такова напрежение и да не се създадат подобни случаи като този в Катуница. Ние от 12 години работим за пренасяне на сегрегираните училища и приобщаване за обучение на ромските деца. Ако държавата беше поела нашата инициатива, а не неправителствени организации да създават условия за равен достъп до образование, нямаше да се случват такива събития. Когато се говори за ромите, се говори единствено и само за сегрегираните квартали. А за ромските семейства, които живеят заедно с българите и са невидими, никой не говори нищо за тях.

Защото не се създават проблеми…

Да, а сегрегираните квартали и това, което се случва с лихвари – и българи, и роми, престъпленията, извършвани от едните и от другите и няма наказателно преследване? За всеки нормален човек е ясно защо се случва – защото липсва държавата, защото липсват институциите, те не се намесват, когато трябва. И да реагират законово, навреме. Така както ние реагираме, когато в някой час се получи конфрикт между ромско и неромско дете. И ние веднага, целият екип на нашата неправителствена организация, сме в училище. За да се видят причините за конфликта. И заедно с учители, родители, педагогически съветници работим.

Казвате липса на държава. Значи ли, че държавата не си е свършила работата по отношение на Кирил Рашков и неговото семейство?

Естествено, естествено, че държавата не си е свършила работата по отношение на Кирил Рашков и неговото семейство. Ние никога не сме приветствали хора, които извършват престъпления. А дали са извършили престъпления или не, го казва съответният орган – съдебната система. А до момента съдебната система не работи в синхрон, не работи по европейски въпреки годините на членство на България в ЕС. И затова по места има тартори, които са недосегаеми, във Видин също има. В момента също има напрежение в квартал „Нов път”. И за кой ли път ние, от НПО, трябва да говорим, че нашите пилотни проекти трябва да бъдат поети от държавата. В този национален съвет по етнически и интеграционни въпроси, който съществува в България, няма един ром в него. А този съвет трябва да заработи. Той има стратегия и планове, но трябва да заработи. От 20 години е приета рамковата програма за интегриране на ромите в българското общество. А при нас в офиса са идвали да почерпят опит за десегрегационната програма хора от Португалия, Германия, Франция.

Вие не получавате средства от българската държава за тази програма, а изключително от външни донори, от кои?

През всичките тези години ние сме получавали средства за програмата за десегрегация от „Отворено общество”-Будапеща. След това и от ромския образователен фонд в Будапеща. Преди една година нашата организация „Дром” успя да обоснове и мотивира фондация „Америка за България” за 3-годишен проект за десегрегацията. Това също е показателно, че когато един проект дава резултати, че е полезна и видима, тя си намира финансиране. Но от България ние не получаваме средства. Дори се получи нещо много абсурдно. По Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” бяха спрени образователни проекти, в които се говореше, че в групите има ромски и български деца. Трябвало да има само ромски деца. Което е абсурдно. А говорим за интеграция.

Волен Сидеров обяви, че сили отвън поощряват процеси като този в Катуница. Визира точно „Отворено общество”…

Няма такова нещо. Точно защото липсваше държавата и държавността, изпъкнаха лидери като Волен Сидеров, който мисля, че е в конфликт със себе си и със света. Ние живеем заедно векове. Аз като представител на ромската общност смятам, че моята родина е България. Аз като ръководител на една неправителствена организация, като един образован човек искам да направя нещо за България и за това ромската образователна общност да повиши своето образователно ниво.

За какво напрежение във видинския ромски квартал говорите?

Знаете, че навсякъде се създадоха много богати роми. Което преди години не го е имало.

За лихварите ли говорите?

Да, за тях говоря. Във всеки ромски квартал има такива. И всички партии се съобразяват с него. Ето за това става дума. За избори става дума и за хора, които нарушават правилата. И няма институция, която да контролира това.

Публична тайна е, че през последните 20 години в България дойдоха много пари за ромските въпроси, без тези пари да направят нещо за ромските въпроси…

Направено е при нас в областта на образователната интеграция. Имаме резултати. Имаме над 3000 ромски студенти в България като резултат от образователната интеграция. А преди 2000-та година ние и на едната си ръка не можехме да ги изброим. Във Видин се усети и това, че се вдигна границата за сключване на брак при ромите. Ние нямаме 10-14 годишни булки.

А колко деца не ходят на училище?

Мога да ви кажа, че те са сведени до 0,2%. Ние нямаме деца, които да отпадат. А това е грижа на общините, на инспекторатите, а не наша работа.

Последна актуализация: 29 септември 2011 13:00