София 12°C
Режисьорът Теди Москов:
Колкото по разбираш от изкуство, толкова по-счупен ти е бойлерът
Яна Донева ~ събота, 22 октомври 2011 в 9:50 принт
Когато в афиша на някой театър се появят имената на Теди Москов и Мая Новоселска вниманието на публиката рязко се изостря. На това сега се дължи и опашката пред касата на Сатирата, защото именно там на 28 октомври ще бъде премиерата на моноспектакъла на Мая „Едно малко радио”, чийто копродуцент е „Артишок”. Разпитахме режисьора Москов с какво този път ще ни замае. Макар и лаконично той отговори: „Мая би трябвало да завладее публиката с артистизъм”.
Г-н Москов, отдавна чакаме този моноспектакъл – защо се забави премиерата му?
По-важното е, че излиза след седмица, а забавянето е по ред причини, с които няма смисъл да занимаваме хората. А и виновните няма ги наказваме.
Някои нарекоха постановката ви „Бурята” своеобразен тест за интелигентност, който само подготвената публика може да реши – това отнася ли се и за „Едно малко радио”?
По скоро тест за средна интелигентност. Какъвто съм аз, такъв ми е тестът. Не интелигентност, а чувствителност се иска, за да разбереш „Бурята”. Не трябва да си умен, за да се вълнуваш. Изискването за интелигентност категорично не е вярно за спектаклите ми, защото „Мармалад” се играе 17 години, а „Сирано дьо Бержерак” спечели публиката веднага. Просто с „Бурята” нещата бяха по-сложни и постановката предизвика различни реакции- нищо повече. А спектакълът на Мая би трябвало да завладее публиката с артистизъм. Когато един човек излъчва това, което излъчва Мая, независимо какъв текст играе, ще има влияние върху публиката или поне така се надявам.
Публиката познава и обича Мая предимно от „Мармалад” и „Улицата”- да очаква ли именно тези образи в моноспектакъла или нещо съвършено различно?
Мая е напълно различна тук. И доста по- смешна отпреди. А и малко по- тъжна. Публиката ще я види уж в нещо като изповед. Всеки който се занимава с изкуство преди всичко разказва за себе си. Това, че може да се превъплъти в друг образ един човек, без да изходи от собствения си характер, е пълна глупост!
Т.е. спектакълът ще бъде тъжен или смешен?
Надявам се, че ще бъде смешен за хората. Поне аз се забавлявам докато репетирам…всъщност не искам да предричам още, но ще бъде не тъжен, а поетичен. Ще преобладава обаче хуморът, както би трябвало да бъде в живота, а поезията да се изявява все по-малко. Искам да кажа, че поетичното винаги е миг от живота ни- трае кратко колкото едно стихотворение.
Но днес на хората дали им е до смях?
Разбира се, винаги смехът лекува и дава надежда. Хората, които най-много се измъчват имат нужда най-много от смях. В концлагерите на комунистите именно анекдотът е спасявал положението.
Но публиката май е станала по-претенциозна?
Бих казал, по- малко от преди. Претендиращият, че разбира повече от театър от артиста на сцената, по- рядко ходи на театър днес, зает е да оправя бойлера например. Защото колкото по разбираш от изкуство, толкова по- счупен ти е бойлерът… Публиката днес е по-битова, защото телевизията я залива с битов хумор, т.е. тя реагира със смях на битовите проблеми- това е нормално, все по- трудно й е да оцелява. Или- битът пречи на душевността на българския народ. Цитирам Иван Хаджийски „Бит и душевност на българския народ“ мога и така: Набит, но с душевност български народ….
Последна актуализация: 23 октомври 2011 09:16
Loading ...
Ралица К.
ТЕДИ МОСКОВ Е НАИСТИНА ЕДИН ВЧЕРАШЕН НЕДОПЕЧЕН ХАМБУРГЕР, КАКТО ПИСАХА В СПИСАНИЕ ТЕАТЪР ПО ПОВОД НЕГОВИТЕ БЕЗДАРНИ РЪКОДЕЛИЯ ПО ШЕКСПИР, МОЛИЕР И ДРУГИ ВЕЛИКИ КЛАСИЦИ, КОЙТО ТОЙ НЕУМЕЛО ПАРОДИРА, А ГЛУПАВИТЕ НИ РЕПОРТЕРИ, КОИТО НЕ РАЗБИРАТ ОТ НИЩО, ГО ВЕНЦЕХВАЛЯТ ДО НЕБЕСАТА!
театрален фен
Mc Bеth“ НА ТЕДИ МОСКОВ КАТО НЕДОПЕЧЕН ХАМБУРГЕР
Новата постановка на Теди Москов „McBeth“ по У. Шекспир е може би началото на нов жанр: театрална „fast food“ – едночасово упражнение по заиграване и пародиране, чийто резултат е серия от лошо сглобени скечове от програмата на комедийна вечеринка, посветена на Шекспировия Макбет. Стилът много напомня на телевизионното предаване „Комиците“, в което участват неговите бивши актьори Кръстьо Лафазанов и Христо Гърбов.
Всеотдайните актьори от Младежкия театър играят за първи път в представление на Москов. Трите актриси – вещиците кикимори от трио „Хинелоза“ (Станка Калчева, Ярослава Павлова, Лилия Гелева) се справят чудесно, както и Малин Кръстев, който явно може да изиграе всичко и всеки, във всякакъв стил, и да бъде еднакво убедителен и в най-странната роля. Доброто им изпълнение, както и усилията на останалите актьори не са достатъчни, за да придадат смисъл на театралното упражнение McBeth. Извън това, че работи с тези актьори за първи път, всичко в представлението на Теди Москов празната сцена, оскъдната сценография, бутафорията, фрагментарността и накъсването на действието от бързо сменящите се скечове и пародии върху теми от Шекспир и от масовата култура. Накрая всичко свършва някак неочаквано и в нищото – дори публиката не смее да заръкопляска, защото не е наясно дали това наистина е финалът.
В свое интервю преди премиерата режисьорът обяснява изписването на Макбет – McBeth в стила на МакДоналд`с намерението си постановката му да отговаря на съвременния евтин вкус и духа на времето, който той описва така: бързо хранене, бърз секс, бързи грабежи и т.н. МсВеth се превръща в част от културата „набързо и на крак“ и постига ефекта от изгълтано на крак меню от верига за бързо хранене – поетата набързо кратка порция пародии и смешки върху Шекспир има краткотраен остатъчен вкус, също толкова познат и неудовлетворителен като този от недопечен или лошо притоплен вчерашен хамбургер.
Повече от 20 години режисьорът Теди Москов показва едно и също – че може да пародира всичко и всеки, да направи скеч и импровизация върху материал от който и да е класик, че има въображение и чувство за хумор.
Но показва и че не може нищо друго да прави. Това което се нарича негов стил – пародиране-клоунада, скечове, езикови каламбури,импровизации и заиграване с думи, предмети,теми, персонажи и сюжети, вече е изчерпано като метод на работа и всяко следващо представление в този „стил“ е предсказуемо повторение на предишните. Ако си гледал някое от представленията му, все едно че си гледал всичките.
Самоповторението го е превърнало в клишето „Теди Москов“. Като че ли го е страх (или вече не може) да мръдне встрани от коловоза, който си е изорал сам.
Материалът е различен, но калъпът, чрез който му придава форма, е неизменно един и същ през годините, което прави крайният резултат предварително известен.
Интересно защо той все още пише на афиша „по…“, след като в постановките му често няма нищо от оригинала, освен знака на името?
Защо са му патерицата на оригинала и името на поредния класик, за да въплъти идеите си в театрален материал? Какво му пречи да го направи от свое име в така наречените си „авторски спектакли“?
Ако режисьорският метод на Москов е бил интересен и новаторски преди 20 години, сега на моменти почва да става ретро и демоде след толкова години повтаряне. методът му на работа вече не се развива отвъд повторението на познати ходове. В съвременния свят на променливи и бързопреходни методи, моди, идеи, ценности и течения, повторението и самоцитирането до безкрай са още по-очевадни и натрапчиви, особено за разглезения от леснодостъпни и бързосмилаеми зрелища и забавления съвременен зрител.
Не ми е ясен адресатът на McBeth – едва ли са любителите на оригиналния Шекспир, но дали то е адекватно и за днешните млади консуматори на бързата култура и Макдоналдс? Чии проблеми рефлектира, за кого е важно като теми и смисъл? Може би, ако някой гледа за първи път представление на Теди Москов, може и да му се стори любопитно и забавно заради добрата игра на актьорите и безотговорното отношение към класиката.
Москов осмива евтиния вкус на времето ни, но сам става част от него. След 50 минутното упражнение McBeth, може би трябва да очакваме петминутното „Омлет и Жулиета“, което окончателно да затвърди мнението за него, че няма какво ново да каже и на кого…
алма кате
Боже мили! Хора, колко надути глупости са изприказвали някои от вас – просто не мога да повярвам! Като напишете нещо, четет ли си го после?!? Спектакълът е супер, и е за отбелязване, че Теди Москов успява да става все по-равно добър.
Мнение 2
До потребителя под мен, чийто са думите: „Авторът на мнението доказва че Теди се е провалил в обяснението си, след като той се опитва да ми го обянси.“
Всъщност авторът на мнението доказва не че Теди се е „провалил“ в обяснението си, а че Вие не сте сполучили във възприемането му. Както и самото приемане на изкуството за несполучливо, ако не те е „излъгало“, също е доста некоректно, по мое скромно мнение. Хубаво, съгласен съм, че е продукт, съгласен съм, че се „употребява“, макар и да не бих използвал тази дума, но в крайна сметка подборът на думите е личен избор. Не се хващам за това. Но че ако вземеш да вкараш мисъл при асимилацията, за да го разбереш, това автоматично прави продуктът недобър – не, не и пак не. Нима трябва всичко да ни се поднася смляно, сдъвкано и за директна консумация? Не, благодаря. В крайна сметка някои творчески продукти искат по-дълбоко осмисляне, други по-малко. Красотата е в разнообразието. Та в това ли е магията, всичко да е буквално и очевидно? Ха-ха. Извинявам се, но употребата на думите „изкустваджии“ и „Ван Гоговци“ звучи меко казано несериозно. Това показва единствено, че някой там нещо не е доразбрал и се е почувствал глупаво че си е дал левчетата за някой филм, постановка или изложба, след която е останал в душевен дискомфорт. И разбира се после решава да се отнася снизходително към твореца. Прощавайте, ама натам бият нещата.
Казах го, ще повторя за последно – повярвайте, в по-голямата част от случаите проблемът е в собствените ни глави, а не в методите на творците, стига сте ги обвинявали така жарко. И какво означава „доста голяма част от изкустваджиите“? Не е ли това твърде голям опит? Вие всичките ли „изкустваджии“ ли сте ги прелистили и прегледали през експертната си призма, че да правите такива заключения? Моля, геналиризирането наистина не е добра идея. Спирам дотук. Всеки има право на лично виждане, затова има полета за изява под всяка статия. Мненията очевидно са различни и ще си останат такива, но нали затова са дискусиите.
Хубав ден!
watmark
Ха мнение. Изглежда че съм се ориентирал правилно но не съвсем. Не мога да се съглася с неуместноста на думата употреба. Изкуството е човешка дейност и се употребява. То не се създава от божественото и не витае в пространството безцелно. Претенциозните сленгове при разговорите за изкуство са част от PR щината на творци, критика и по-замаяни потребители. Доста голяма част от изкустваджиите са доста пазарно ориентирани и неразбираемите им обяснения са проява на лош вкус. Е разбира се има и Ван Гоговци но те по скоро са изключение. Повечето са рафаеловски тип. Изкуството е виртуална реалност и като такава трябва да те излъже страхотно за да я хванеш. Не трябва да се напъваш за да я разбереш. Вкараш ли лявостранна мозъчна дейнист магията си е отишла. Авторът на мнението доказва че Теди се е провалил в обяснението си, след като той се опитва да ми го обянси. Моето недоволство бе точно за това. За да бъде един искустваджийски продукт добър то той не би трябвало да се нуждае от пояснения. Особено от анонимни постващи.
Мнение
На потребителя watmark, искам само да кажа – правилно си се ориентирал, че асимилацията на изкуството би трябвало да бъде по-скоро емоционална, отколкото рационална. Много неподходяща дума „употреба“ си подбрал обаче, но не това е най-важното. Да оставим настрана процесът на „разбиране“ на изкуството, всеки има свое виждане за това. Същественото което пропускаш е, че често, когато нещо не те е „грабнало“ и „завъртяло“, когато не е успяло да предизвика в теб емоция, това не означава че даденото произведения НЕ е на ниво. Означава, че асимилиращият не е отворил съзнанието си достатъчно и сам пропуска идеята, посланието, красотата. Да, разбира се понякога и режисьорът, художникът или артистът недобре поднасят произведенията си. Но смея да твърдя, в повечето случаи проблемът е в телевизора на приемащия. За това „разбиране“ говори Теди. Често когато сам не си се освободил емоционално, за да усвоиш посланията на изкуството, обвиняваш творецът, че не си е свършил работата или че „явно е прекалено възвишено за мен“. Не, нещата са далеч по-прости, но сами се ограничаваме да не ги видим.
е-mail
Добре, че се прави театър и кино, независимо какво ние мислим за правещите го. Иначе и Теди, и Мая нямаше да ги има. Да споменем „оригиналната“ мисъл, за кучетата и керванът. Ако слушаш критикарите, трябва само комплекси да си докараш, не трябва и да дишаш. Да идем и да видим просто театрото на Мая и Теди и тогава да бърборим. А днес е ден за мислене…
е-mail
Добре, че се прави театър и кино, независимо какво ние мислим за правещите го. Иначе и Теди, и Мая нямаше да ги има. Да споменем „оригиналната“ мисъл, за кучетата и керванът. Ако слушаш критикарите, трябва само комплекси да си докараш, не трябва и да дишаш. Да идем и да видим просто театрото на Мая и Теди и тогава да бърборим. А днес е ден за гласуване. Значи – за мислене.
tuman
Добре, че се прави театър и кино, независимо какво ние мислим за правещите го. Иначе и Теди, и Мая нямаше да ги има. Да споменем „оригиналната“ мисъл, за кучетата и керванът. Ако слушаш критикарите, трябва само комплекси да си докараш, не трябва и да дишаш. Да идем и да видим просто театрото на Мая и Теди и тогава да бърборим. А днес е ден за гласуване. Значи – за мислене.
а
Скрито поради отрицателен рейтинг. Натисни, за да прочетеш.
watmark
Скрито поради отрицателен рейтинг. Натисни, за да прочетеш.