Хъшовете: Чочо, ти си с нас! (видео)

25.05.2013 00:57   2   26768  

Влезте във Вашия профил за да ползвате тази функция.
Ако нямате профил, направете си тук

Автор: Марина Чертова

Половин час зрителите на Морфовия спектакъл пяха и плакаха за Петър Попйорданов

Хъшовете: Чочо, ти си с нас! (видео)
  • <p>Чочо Попйорданов в ролята на Македонски в "Хъшове"</p>

Чочо, приятелю, ти си тук, ти си с нас! Това мълвяха тихо колегите на Петър Попйорданов, които на празничния 24 май се качиха на сцената на Народния театър, за да изиграят представление номер 200 на незабравимите „Хъшове". Трупата посвети юбилейния спектакъл на Чочо Попйорданов, който се превъплъщаваше в ролята на Македонски. Актьорът напусна този свят на Великден, а в Деня на българската просвета и култура неговите приятели от Народния играха, пяха и плакаха за своя другар. Накрая на спектакъла, изправени на крака, зрителите близо 40 минути не пускаха любимците си да напуснат сцената.

Дъжд от емоции беляза „Хъшове"-те на Александър Морфов. И актьорите, и публиката, която добре познава спектакъла по творбата на Иван Вазов „Немили-недраги", имаха чувството, че всеки момент на сцената ще се появи самият Чочо. Необуздан, бунтар, раздаващ се, талантлив, обичащ публиката, близките си и колегите си.

"Да си хъш е съдба независимо от времето, в което живееш, и мястото, където си роден. Хъшът е човек, който върви против течението, противопоставя се на всичко, което иска да подчини духа му", казваше приживе Петър Попйорданов.

Преди началото на юбилейното представление Марта Вачкова остави на сцената един розов божур. Не два за мъртвец, а един, защото духът на Чочо продължава да живее. Неслучайно директорът на Народния театър Павел Васев сподели, че актьорът умира едва тогава, когато умре и последният зрител, който си спомня за него.

Валери Йорданов, Деян Донков, Руси Чанев, Валентин Ганев, Рени Врангова, Валентин Танев, Христо Петков, Пламен Пеев, Теодор Елмазов, Евгени Будинов, Владимир Карамазов, Деян Ангелов, Даниел Ангелов, Дарин Ангелов, Даниел Рашев, Христо Мутафчиев многократно взривиха залата с великолепната си игра. А фразата „Да живее България", която хъшовете изричат многокартно на сцената, отекваше като „Чочо, липсваш ни!"

Най-трудно обаче бе на Деян Донков, който трябваше да замени своя добър приятел и колега в ролята на Македонски. Донков се раздаде напълно, но през цялото време се усещаше вълнението, с което играе. По време на 3-часовото представление Деян с мъка сдържаше сълзите си за Чочо. Те рукнаха накрая на спектакъла и актьорът даде воля на емоциите си. Долу в публиката той бе подкрепян от бившата си приятелка Анастасия Ингилизова, която стискаше палци Дидката да издържи докрай.

Кулминацията на юбилейните „Хъшове" настъпи в последната сцена, когато българските юнаци се качиха на въображаемия влак, който трябваше да ги откара към Сърбия, където да сформират чета и да се бият за свободата на поробената от турците България. На „влака" се качи и Христо Мутафчиев, който заради прекарания тежък инсулт трябваше да напусне временно сцената. Сега обаче той се върна за финалните минути на представлението, за да отдаде почит на Чочо.

Появата на Мутафчиев, който се придвижваше бавно с бастун, изправи препълнената зала на Народния на крака. В продължение на няколко минути зрителите поздравиха с аплодисменти завърналия се актьор. И тогава отново гръмна „Бел кон" - уникалното парче на Влатко Стефановски, което почти през десетина минути звучи в хитовия спектакъл. Актьори и зрители запяха в едно. И така половин час. Именно с тази песен звездите на киното и на театъра изпратиха Чочо в последния му път.

Докато хъшовете се покланяха на публиката зад тях на огромен екран вървяха кадри от спектакъла с участието на Петър Попйорданов. Актьорите и режисьорът Александър Морфов се обърнаха към своя приятел и ръкопляскайки, му се поклониха. А той ги гледаше дяволито, надничайки зад червена завеса. Тя обаче се спусна и Чочо изчезна. Изчезна само от големия екран, остана в сърцата на всички, които са се докосвали до него.

40 минути публиката стоеше на крака и аплодираше големите хъшове, извиквайки ги десет пъти на бис, за да изпеят „Бел кон". А актьорите, едновременно плачеха и се смееха, и гледаха към небето, вярвайки, че в този момент там, горе, неспокойната душа на Чочо изпитва същите бурни емоции като тях.

В последните секунди преди актьорите окончателно да си вземат довиждане с публиката, Деян Донков отиде до края на сцената, поклони се, прекръсти се, погледна нагоре и махна на Чочо. Малко преди това пък на сцената, с огромна кошница с бели цветя, излезе приятелката на Петър Пойорданов - Даниела, която направи дълбок поклон пред неговите колеги. Те всички прегърнаха почернената жена и отново запяха „Бел кон". Дискретно, в дясната ложа, бе седнал бащата на Чочо - Иван Попйорданов, който също бършеше сълзите си за своя единствен син.

След продължителните аплодисменти, последните думи, които чуха развълнуваните зрители преди да напуснат залата, бяха "Да живее България!". Един мощен и трогателен вик, който прозвуча зад вече спуснатата червена завеса.

 


Вашето име:
Коментар:
Изберете аватар:

Без аватар














Публикувай
КОМЕНТАРИ добави коментар
Вашето име:
Коментар:
Изберете аватар:

Без аватар














Публикувай

Аз

Беше невероятно! Беше изключително! И Чочо беше там, със сигурност.

26.05.2013 00:01:55

-

ЕТО ТОВА Е БЪЛГАРИЯ!!! ДА ЖИВЕЙ!!! ПОКЛОН!!!

25.05.2013 15:52:47

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
реклама
реклама

Материалите във www.vsekiden.com са авторски. При цитиране на части от текстове и при използване на цели текстове позоваването е задължително.

Copyright © 2002 - 2013 Vsekiden.com Всички права запазени.