Румен Петков на литературна премиера

В разгара на големия скандал в МВР от последните седмици вътрешният министър Румен Петков изненадващо се появи в четвъртък вечерта на литературна премиера на новата книга на Виктор Пасков и Петър Маринков “Изменници в нощта”. Ще кажете – прекрасно! Нека министрите ни да се “окултуряват” и хуманизират. За да сме справедливи, трябва да кажем, че Румен Петков с нищо не натрапи и не манифестира по никакъв начин своето присъствие. Даже охраната му не се набиваше особено на очи. Обаче директорът на издателство “Захарий Стоянов” Иван Гранитски пресоли протоколните изявления с думите: “Аз използвам случая да го поздравя и да му кажа, че той е един достоен българин. Министърът ме предупреди да не говоря за него. Просто смятам, че той трябва да бъде поздравен” и призова към ръкопляскания публиката.

Не че “геният на Пасков” или “талантът на Маринков” пострадаха от този малко излишен за интелектуална сбирка политически акцент, но и в началото, и в края на тържествената премиера, и при всяка изскочила възможност ни се напомняше, че в залата присъства като гост вътрешният министър Румен Петков. Цялата тази литературно-академична обстановка в крайна сметка беше мила и забавна на моменти. И това можеше да бъде едно хубаво литературно събитие в духа на добрата стара социалистическа традиция.

Премиерата беше уважена от акад. Антон Дончев, Любомир Левчев, проф. Боян Биолчев и още много рицари на словото и перото. Тя беше тържествена, високопарна на моменти, всичко друго, но не и смешна. А книгата, заради която се бяхме събрали, бе обявена за “зашеметяващата и с неподражаем хумор”. Получи се един в случая жадуван “хоризонт на измамено очакване”.

С определението „естетически хулигани” увенча Иван Гранитски главите на Виктор Пасков и Петър Маринков, авторите на новата книга на издателство “Захарий Стоянов” “Изменници в нощта”. Издателят дефинира жанра като сценарий или по-скоро като конспекти на два романа. Нарече книгата “извънредно смешна и забавна литература, която конспектира дневния ред на нашето общество през последните 18 години”. И допълни, че “умните хора като Пасков и Маринков знаят, че не се намираме в никакъв преход, в условията на една „трагическа сапунка”, в която се отразява гротесковият, абсурдисткия модел на т.нар преход”.

“Ако днес трябва да говорим за истински модернисти, за хора, които казват нова дума в българската литература и култура – това са тези двамата. И в същото време авторите са последователи на една велика българска реалистична традиция”, каза директорът на издателство “Захарий Стоянов”.

Първи поднесе своите поздравления акад. Антон Дончев, който заяви: “Всяко литературно произведение е “съавторство” между писател и читател. През последните години се случи едно откъсване на литературата от нацията. За съжаление хубавите книги се четат от малко хора и имат малко „съавтори”. Слава Богу, Пасков и Маринков са автори, които пишат, за да ги четат, а не за да пишат за тях.”

Любомир Левчев изказа своите възхищения към творците така: “Целият свят, в който живеем, се опитва да стане виртуален, Виктор Пасков се опитва да го направи виртуозен. На маса, на която присъства Маринков, питието е по-вкусно, мисля, че това ще се окаже валидно и за литературата”.

Изказването на проф. Биолчев бе пъстро и леко. Той започна с привидно тежки определения – “Не са братя Гонкур, защото не си приличат, не са Илф и Петров – по етнически причини, не са сестрите Бронте поради полово несъвършенство, но са две цветни личности и досега не можех да си представя как биха писали заедно”. Бившият ректор на Софийския университет твърдо застана зад бележката на гърба на книгата. “За мен тази книга ще остане до края на живота ми загадка. Никога не съм допускал, че хуморът може да бъде смешен, иронията иронична, а сарказмът – умът ми не го побира! – саркастичен”. И продължи – “Предполагам, че са се забавлявали, когато са писали книгата, защото в текста личи една удоволственост, като радостта на дете, правещо си кофички от пясък. Това не е сценарий, нито ескиз на роман, а калейдоскоп от случайно и закономерно слово, което се излива в уникален и единствен момент.”

Самите автори не обремениха търпеливата и многообразна по цвят, възраст и занятие публика с тежки и претенциозни излияния. И слава Богу. Петър Маринков, който беше откровен, скромен и ненатрапчив в изказването си, разказа предисторията на произведението. Оказа се, че това са два сценария, които са били предложени на Националния филмов център за евентуална реализация. “Тези сценарии бяха безинтересни за Националния филмов център. Заслугата да я има тази книга до голяма степен е на НФЦ. И мисля, че му дължим благодарност”, завърши изявлението си Петър Маринков.

Виктор Пасков първо благодари на издателството, “което действително се грижи за българските автори и прави усилия, които могат да се нарекат апостолски” и сподели с публиката, че вчера е предал новата си книга на издателя Гранитски, която се казва „Гледната точка на Гоген” и е сборник с разкази. Писателят изрази тревога, че професията му ставала все по-тъжна заради нежеланието на младите хора да четат, като моментално приведе пример-изключение и предложи да аплодираме двама младежи от залата.

При цялото ми уважение към интелектуалеца Иван Гранитски да закриеш премиера с думите: “Да живее българската литература, да живее българското слово, Отечеството няма да е в крайна опасност, докато има такива хора и такива министри (бел.ред.- става дума за Румен Петков) Заповядайте на чаша вино и легендарни автографи. Да живее Отечеството – на оружие!!!” е меко казано неадекватно. Останалото, по думите на Шекспир, е мълчание…