ПИБ се срина на борсата заради слухове за фалит

Слуховете, че Първа инвестиционна банка е в ликвидна криза доведоха до невиждан срив на акциите й на Фондовата борса. В сряда вечерта ценните книжа на ПИБ паднаха със 7%, като отслабването им продължи и в четвъртък, когато акциите на ПИБ се търгуваха с 4 на сто по-ниско от обичайното. Денят на БФБ започна с масови разпродажби по позицията на ПИБ и само за 45 минути търговия бяха прехвърлени 53 487 ценни книжа, а спадът в средната цена е с 4,34% до 6,61 лв.

Сделки се сключваха и на минималните 6,20 лв. При започването на търговията на БФБ акциите на ПИБ дори се сринаха с 10%, но после спадът се задържа на 4 на сто. Не може да коментираме продажбите на акциите, защото решенията се взимат от потребителите, които се влиаят от дадени изказвания, коментираха от БФБ пред “Всеки ден”.

“Първа инвестиционна банка” отрече информациите за ликвидна криза и призова прокуратурата, ДАНС и Финансовото разузнаване да разкрият източника на слуха, че банката е пред фалит. Пред “Всеки ден” от банката заявиха, че слуховете за фалит витаят само в интернет пространството и не са реално обосновани. Банката очаква гуверньорът на БНБ и Комисията за финансов надзор да опровергаят официално неверните информации.

Пред DarikFinance.bg Цеко Минев, мажоритарен акционер с 28.94 на сто от капитала на Първа инвестиционна банка, изрази мнение, че негативният слух е пуснат в България, а не идва отвън, с което изключи вероятността действията да целят понижаване цената на банката от кандидати, изявили намерения да я закупят. Слухът прилича на много добре организирано и премерено активно мероприятие на бивши ченгета, каза още Минев.

Българска народна банка няма никакви притеснения по отношения ликвидността и платежоспособноста на ПИБ, каза пред Дарик подуправителят на финансовата институция Румен Симеонов. От надзорна гледна точка банката нито има наложени санкции досега, нито има отклонение от регулацията, обясни той. По думите му тези слухове витаят от може би месец и вероятно са свързани с новата информационна система, която ПИБ въведе и от това да са възникнали някакви неудобства на клиентите.

Не съм получавал от БНБ никакви обезпокоителни данни, които би трябвало да притеснят вложителите в една или друга банка, заяви и премиерът Сергей Станишев. Доколкото съм запознат с анализите на БНБ българската банкова система е стабилна, успокои духовете той. Според него банковата ни система отговаря на достатъчно високи изисквания на ликвидност и няма основания за притестения.

Ако има фалит на голяма банка той може да повлече верижна реакция в банковия сектор, коментира пред “Всеки ден” Георги Стоев от Industry watch. А подобна верижна реакция може да повтори жанвиденовата банкова криза, която изгори спестяванията на голяма част от населението. Като цяло банковият сектор у нас е доста по-малък на фона на европейския и затова не могат да се правят генерални изводи от финансовото положение само на една банка, посочи Стоев.

Дори и да се стигне до фалит на дадена банка огромната част от хората няма от какво да се притесняват, защото влоговете до 40 000 лв. са гарантирани от държавата, обясни пред “Всеки ден” икономистът Георги Ангелов. Според него потърпевши от банков фалит ще бъдат малцина, защото у нас масово хората държат в банка до 40 000 лв. Слуховете за фалит на ПИБ могат да се разпространяват от евентуални бъдещи купувачи на банката с цел да и смъкнат цената, каза още Ангелов.

Самото понятие фалит е неправилно и го няма в закона, но аз не мога да коментирам ситуацията в ПИБ, защото е неетично, каза пред “Всеки ден” Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на банките в България.

В България последните фалити на банки бяха при управлението на кабинета “Виденов”. След това правителството на Иван Костов започна реформа в банковия сектор и малките влогове на гражданите се гарантираха от държавата с цел да няма голям брой потърпевши от евентуален фалит на дадена банка.

*Ликвидност означава банката да обслужва текущите си задължения към кредиторите, като това касае сумата на краткосрочните пасиви и дела на дългосрочните дължими през съответната година, с разполагаемите краткосрочни активи.