Кадифените лапи на новия руски президент

За първото си посещение в Европа след встъпването си в длъжност Дмитрий Медведев избра Германия, където на 5 юни се срещна с канцлера Ангела Меркел. Преди това обаче той посети Китай и Казахстан – държави, към всяка от които Русия има стратегически интереси. Според някои анализатори изборът на Медведев подсказва новия външен приоритет на Русия, а именно – изтока. Според други, с визитата си първо на изток, а после на запад, президентът се придържа към линията на своя политически “ментор”, както много западни медии наричат Путин. Последният, след президентските избори през 2000 г., обяви, че новата му концепция за политика ще следва многополюсната система на международните отношения. Именно Путин е руският лидер, който разви безпрецедентна външнополитическа активност във всички посоки на света. Той посети Северна Корея, която преди това е напълно изолирана от западните и руски лидери. Въпреки широкото поле на изява, някои конфликтни точки значително охладиха отношенията между Русия и Европа и особено тези между Русия и НАТО. В настощия момент, в който Медведев стана държавен глава, недоверие има и в двете посоки – и от страна на европейските държави и САЩ, и от страна на самата Русия.

Първото посещение на Медведев в Европа повдигна много въпросителни. То беше всичко друго, но не и еднозначно като послание. Медведев следваше ясна линия единствено в бизнес разговорите си. В политическо отношение той успя само да изложи несъгласието си спрямо определени международни въпроси, докато спрямо други – като демократизирането на страната, като че ли беше склонен към компромиси. Външнополитическата стратегия на човека начело на Русия за сега по-скоро се състои в това да изготви такава стратегия.

Президентът пристигна в Берлин в четвъртък и си замина на същия ден. Той се срещна с германския канцлер и държа реч пред хиляда и петстотин икономисти в една претъпкана бална зала. Визитата на Медведев приличаше на вървене по мост с тежести и в двете ръце. Не е тайна, че в едната ръка на образования юрист, който е част и от руския бизнес елит, тежи симпатията към запада. В другата ръка се усеща наследството, оставено от охладнелия към НАТО в края на своя мандат Путин. Въпреки някои недвусмислени сигнали на несъгласие, в Берлин Медведев не се се показа като предубеден спрямо международната обстановка. В самата сърцевина на Европа Медведев прие партньрството на Германия за модернизация на германското здравеопазване, управление и екология и по този начин показа, че я смята за статегически партньор. Междувременно двустранните икономически връзки присъстваха като неразделна част от разговорите. Медведев и Меркел обсъждаха проекта “Северен поток”, който ще свързва двете държави по дъното на Балтийско море. Главният търговски партньор на Русия е именно Германия. Същевременно Русия посреща една трета от енергийните нужди на германската държава. През 2007 г. търговските връзки между двете държави достигнаха до 52 милиарда евро.

По някои въпроси на политиката обаче тонът на Медведев става по-суров. Чрез ключови реплики той показа, че желае страната му да бъде решаващ фактор в международните отношения, а не играч, който само се адаптира. Доста смело например беше предложението му да се създаде нова европейскa структура на мястото на свързаната със Студената война НАТО. Противоречивото поведение на Медведев говори за това, че за сега той не може да намери верния тон спрямо сравнително дружелюбна страна като Германия. Вероятно същите трудности ще изпитва и когато определя отношението си към Европа въобще. И няма нищо чудно в това, след като последствията от възможния външнополитически курс ще бъдат доста големи.

Още по времето на Горбачов прохождането на руските лидери по европейските червени пътеки прилича на прохождане на бебе. Всички западни наблюдатели наблюдават с трепет дали то няма да падне, преди да е стигнало до тях. Когато Владимир Путин стана президент западните политици бяха в още по-голяма неизвестност, защото самият той беше неизвестен като личност. В списъците на чуждестранните центрове за анализ преди президентските избори в Русия той не присъства като вероятен държавен глава. В началото на 2000 г. Путин провежда много срещи с политици от различни страни в Белия дом и в Кремъл, но по това време главната цел на срещите според политолога Рой Медведев е “изучаването на ситуацията в Русия и опознаването на новия руски лидер”. Подобна в момента е и ситуацията около срещите на високо равнище на Дмитрий Медведев.

След като беше избран на президентските избори през 2000 г. Владимир Путин направи първите си визити в Италия, а непосредствено след това и в Германия. Тогава по повод визитата му германският канцлер Герхард Шрьодер казва: “Аз дълго и добре ще си сътруднича с Путин.” По време на наследника на Шрьодер Ангела Меркел, политическите отношения между Русия и Германия видимо се влошават, което е повод за критика от страна на много немски бизнесмени. Родената в Източна Германия Меркел обвинява Путин, че в Русия няма свобода на медиите и че в страната има проблеми с човешките права. Много експерти, които не харесваха Путин, са скептични и спрямо Медведев. Според анализатор на Русия в САЩ Йорг Химелрайх “Путин казваше същите неща, когато беше президент”.

Отношенията между Германия и Русия се схващат като статегически за всяка от двете страни още по времето на Бисмарк. Великият германски политик и дипломат формулира концепцията, че за просперитета на Германия е най – добре тя да бъде в безусловно добри отношения с Русия. В днешно време отношенията Русия и Германия като част от международната система са изключително важни. Според Хенри Кисинджър след присъединяването на новите страни членки в ЕС Германия се озовава в ролята на стратегически център в Европа. Русия от своя страна се очертава все повече като изключително перспективен стратегически партньор – при желание от нейна страна да партнира. Партньорството между двете държави може да се окаже решаващо за добрите отношения между Русия и запада. И тук не става въпрос само за институционално сближаване, към което вече са правени стъпки със сформирането на Съвета НАТО – Русия, а за стратегическо разбирателство. Това разбирателство очевидно беше в дефицит до този момент. Не случайно в Берлин Медведев подчерта, че има “намаляване на взаимното разбирателство в рамките на евро – атлантическата политика”.

По време на еднодневната визита в Германия анализаторите следяха и най – малките подробности в стила и поведението на Дмитрий Медведев, за да направят съответните изводи и сравнения с Путин. За това сегашният президент на Русия стъпваше с кадифени лапи. Като съмишленик обсъждаше с Ангела Меркел демократичната насока, в която и занапред ще се развива Русия. И в същото време внимаваше доколко подлага собствената си страна на критика. Оказва се, че той е доста докачлив. След като посрещна наследника на Путин, Ангела Меркел го попита за бъдещето на руския магнат Ходорковски. Последният беше осъден след кампания за разследване на руските олигарси от страна на Путин. Според западните политици затварянето на Ходорковски е с политически цели. Медведев заяви, че въпросът за амнистия на Ходорковски “не трябва да се обсъжда на международно ниво”. Канцлерът засегна темата за медийната свобода пред Медведв, но “недиалогичният” отговор насреща беше, че руската телевизия е “напълно независима”.

В отношенията на взаимно недоверие между Германия и Русия се намесва още един един обективен фактор за развалянето им. Политиката на Европейския съюз, както и тази на НАТО от доста време прави Русия раздразнителна. Основните противоречия около ракетния щит на САЩ, случаят Косово, както и евентуалното присъединяване на Грузия и Украйна към НАТО ще причиняват и занапред дефицит на съгласие. Един от най – големите успехи във външната политика на Путин е, че в преговорите си с Клинтън той успя да отложи решението за разполагане противоракетия щит в Източна Европа. В настоящето обаче проблемът около ПРО отново генерира неразбирателство. И съвсем не изненадващо в Берлин Медведев подчерта, че е категорично против изграждането на ракетен щит.

Путин, който беше неизвестен в началото и поради това анализиран с огромно любопитство от страна на чуждестранните наблюдатели, не успя да спечели доверието на някои членки на НАТО и ЕС. Нещо повече, като че ли последните не бяха склонни да му отпуснат това доверие. Имиджът му на непримирим политик спрямо някои техни действия се влоши след Международната конференция по сигурността в Мюнхен през 2007 г. Там руският държавен глава отправи остри забележки както за разширяването на НАТО, така и за разполагането на ракетен щит в Полша и Чехия. Като цяло Путин хладно констатира, че равновесието в сегашната международна обстановка е нарушено от страна на САЩ.

На срещата в Берлин Дмитрий Медведев показа обноски и изтънчена сдържаност на модерен руски лидер. Стандарт, който постави Путин. В кадифения глас на настоящия руски президент обаче се улавят железни нотки. Медведев съзнава слабостта си на прохождащ лидер в една доста сложна и, в случай, че подходи своеволно – опасна международна обстановка. Същевременно той съзнава потенциала на своята държава. Все пак, на този етап той не е и няма как да бъде толкова категоричен, колкото Путин беше в края на управлението си. Вече второ поколение руски лидери осъзнават силата на държавата си не само на волеви играч на международната шахматна дъска, но и на участник, способен да налага волята си. Доверието на Русия към Германия е доверие спрямо европейската политика въобще. От отношенията между Германия и Русия до голяма степен може да се съди и за отношенията на Русия с европейските държави. Германия е ключът към разбирателството с Европейския съюз. А дали руския президент ще използва този ключ зависи както от Медведев, така и от западните лидери, които винаги се отнасят към новите руски президенти със смесица от любопитство и недоверие.