Финансистът Кольо Парамов:

Г-н Парамов, готови ли сме да въведем еврото през 2009 г.?

България няма готовност за това. Бяха пропуснати близо десет години от водещите български финансисти и от Централна банка и правителството. И най-вече от бившия финансов министър Милен Велчев. Разрастващата се криза в момента дава основание да се предполага, че нещата ще бъдат коренно променени. Аз готвя материал на тази тема. Той е свързан с оцеляването на Валутния борд. Пред България стои един фундаментален въпрос – дали нашият валутен борд е крепост или един балон. Това, което става в Латвия, по всяка вероятност може би ще стане и у нас. Ние парадираме, че имаме доста резерви, но досега Централната банка не е дала отговор на въпроса как се управляват тези резерви, как са осигурени като перспектива, каква е базата, какъв е доходът и т.н. В момента българският държавен бюджет не е в състояние да отговори на критериите за влизане в еврозоната. Това протакане за последните осем години и воденето на политика на абсолютни излишъци също не доведе до очакваното финансово състояние.

Ако бяхме приели подхода на Унгария и бяхме дали бюджетен дефицит в рамките на 1%, нашата държава щеше да има коренно различна доходна политика. И хората щяха да имат значително повече доходи в момента. МВФ целево подпомогна Унгария с 10-12 млрд. долара и в момента, независимо, че е в критично състояние, нейната финансова база е коренно различна от българската. Българската е на последно място в Европа и в следващите четири до шест години ще бъде именно на там. И вече няма възможност да се отлепи от последното място. Умишленото задържане на курса, както го обявява Централната банка – на 1,95 за евро при всички положения ще ражда едни сериозни доходни недоразумения в бъдеще време. Има сериозно разминаване между реален и паритетен курс. Паритетният курс в момента към еврото е някъде около 3,68 лв. И никой не иска да признае този феномен и да го тълкува като възможност за огромна опасност пред българския валутен борд.

Ако все пак единната европейска валута се въведе сега, как ще се отрази това на цените и заплатите?

Не мога да кажа. Да говоря сега какво ще стане след шест години, е просто… Няма да е точно.

Смятате, че до шест години все още няма да сме в състояние да го въведем?

Да, при всички положения до шест години няма да можем да въведем еврото. Някъде през 2014-2015 г. България може би ще има параметрите, за да може еврото да стане стабилна разменна национална валута. Иначе си представете какво значи една пенсия от 65 евро! Това е недопустимо. Ценовите нива в българската икономика са така обвързани, че са просто парадоксални. Ако поддържахме коренно различен бюджет, сега щяхме да имаме други ценови нива, друг баланс и оттам други търговски взаимоотношения. Ние идеализираме борда. Една прогнила политическа класа за осем години осигури 50 олигарси със собственост, те представляват 0,5 % от населението. 99, 5% живеят бедно на изполица и в уникална криза в доходите, а в същото време искаме да въведем евро – това е абсурд!

А защо една Англия, която от години е в ЕС, не е въвела еврото?

Защото не иска да се раздели с лика на кралицата върху своята национална валута. Англия преследва други интереси. Не може да сравняваме Англия с България – коренно различна система, коренно различни възможности. В Англия са половината пари на света, че и повече. Англия е икономическа мощ, която балансира всички интереси в света.

Възможно ли е все пак да се променят правилата за влизане в еврозоната?

Не очаквам, напротив. Те биха се променили в негативен план за нас – от гледна точка на по-тежки и обвързващи мерки. В противен случай ЕС трябва да плати сметката за влизането на България в еврозоната. Ние трябва да бъдем приравнени като доходна политика и като реалност на пазара. Затова те ще трябва да извадят примерно 4, 6, 8 млрд. евро… ЕС да субсидира стандарта на живот в България – това няма да стане никога. Те взимат ония пари – 220 млн. – заради некадърност – от нашите счетоводители и одитори във финансовото министерство и в министерството на строителството. Заради корупционна практика те взимат парите, които ни се полагат едно към едно, вие искате да извадят някакви огромни суми и да ни ги подарят! За да ни привлекат в еврозоната. Това можеше да стане през 1999 г. при Иван Костов, при коренно различни условия, но той тогава не го направи. Сега е много късно вече.