Следата на Ричард Никсън

vsekiden.com ~ петък, 9 януари 2009 в 14:15 принт

“Без врагове моят живот би бил безрадостен, като ад.”
Ричард Никсън

Ричард Милхауз Никсън е роден на 9 януари 1913 г. Той е 37–ият президент на САЩ в периода 1969–1974. Известен със своята външна политика, особено спрямо Съветския Съюз и Китай, както и с това, че слага край на Виетнамската война. Националната му политика се характеризира с консервативна риторика и либерални действия, особено в областта на опазване на околната среда. Ричард Никсън е роден в Йорба Линда, Калифорния в семейството на Франсис Никсън и Хана Милхауз Никсън. Той е отгледан от майка си като квакер, като възпитанието му е толкова строго, че му е било забранено пиенето, танците и употребата на ругатни.

След като завършва Юридическото училище на Университета Дюк, Никсън се връща в Калифорния и започва работа в малък адвокатска кантора. По време на Втората световна война служи като офицер във флота. Политическата кариера на Никсън започва през1946 г., когато е избран в Камарата на представителите от окръг в южна Калифорния. Той е член на комитета, който прилага Плана Маршал за помощ на Европа. Участва в Комитета за анти–американските дейности и представя свидетелство, според което старшия съветник на Рузвелт – Алгер Хис е предател в полза на Съветския съюз. На следващите избори през 1948 г. Никсън вече е водеща фигура в политическия живот, което му осигурява безпроблемно преизбиране.

Нискън се изкачва на следващото стъпало по политическата стълбица през 1952 г. година, когато е посочен за кандидат за вицепрезидент на Дуайт Айзенхауер, при все че е едва на 39 години. Никсън преоткрива службата на вицепрезидента. Въпреки че няма формална власт, той има вниманието на медиите и Републиканската партия. За първи път демонстрира, че този пост може да бъде плацдарм за Белия дом. Повечето вицепрезиденти след това следват неговия пример и се кандидатират за президент (с изключение на Нелсън Рокфелер).

Никсън е първият вицепрезидент , който встъпва във формална власт и управлява временно правителството. Той прави това три пъти, когато Айзенхауер е болен – на 24 септември 1955 г; през юни 1956 г. и през ноември 1957 г. Следващите години не се оказват особени добри за политическата кариера на Ричард Никсън. Той губи президентската надпревара през 1960 г., когато за държавен глава е избран Джон Ф. Кенеди. Две години по-късно Никсън се проваля и на изборите за губернатор на Калифорния. След двата поредни неуспеха той се премества в Ню Йорк и работи като съдружник във водеща адвокатска кантора – „Никсън, Мъдж, Рози, Кърти & Александър“.

На президентските изборите през 1968 г. Ричард Никсън осъществява забележително политическо завръщане като печели номинацията отново. Той побеждава Хъмфри и Джордж Уолъс и става 37–ият президент на САЩ. Веднъж влязъл в Белия дом той предлага „Доктрината Никсън“, която има за цел възлагането на войната на виетнамците и намаляване на ролята на американците. Никсън дава зелена светлина за секретна бомбена кампания в Камбоджа през март 1969 г. (с кодово название „Меню”) за разрушаване на военни лагери и войска на Националния фронт за освобождаване на Виетнам.

На 20 юли 1969 г. Никсън се обръща по радиото към Нийл Армстронг и Бъз Олдрин по време на тяхната легендарна разходка по Луната. На 5 януари 1972 г. Никсън одобрява развитието на програмата за космическата совалка, решение, което оказва изключително влияние на американската програма за изследване и развитие на Космоса.

Никсън се възползва от засилването на напрежението между СССР и Китай, което достига своя връх през 1969 и началото на 1970 г., за да промени баланса на силите в Студената война в полза на Запада. Той подобрява значително отношенията с Китай, което по–късно става известно като „китайската карта” в отношенията със СССР. САЩ подкрепя влизането на комунистическата държава в ООН, на което до момента винаги е било налагано вето. През октомври 1971 г. Китай влиза в ООН. През 1972 г. Никсън се превръща в първият американски президент, който посещава комунистически Китай.

През 1972 г. Никсън е преизбран с една от най–убедителните изборни победи в американската история, като побеждава Джордж Макгавърн и получава 60% от подадените бюлетини. Той печели в 49 от 50 щата, като губи само в Масачузетс.

В момент, в който Никсън е на гребена на вълната и се ползва с изключително широка обществена подкрепа, през октомври 1972 г. вестник “Вашингтон Пост” изнася информация, че ФБР е установило, че сътрудници на президента са шпионирали и саботирали множество кандидати за президент на Демократическата партия като част от операция, която по–късно става известна като аферата Уотъргейт.

Последвалият скандал разкрива необузданата корупция, незаконните действия и лъжливостта на администрацията на Никсън. Самият президент се опитва да омаловажи скандала, но когато неговите помощници подават оставка, ролята на Никсън за поръчването на незаконните операции излиза на светлината на прожекторите на пресата, съда и разследванията на Конгреса.

Вицепрезидентът Спиро Агню подава оставка през октомври 1973 година, понеже е заловен при получаването на подкуп, но Никсън остава на власт с думите ”Аз не съм измамник”. Тайните му записи на разговорите в Белия дом стават явни, когато след съдебно разпореждане са изискани и разкриват голямата схема за прикриване на нередностите. Той губи подкрепата на собствената си партия, както и на обществото особено след „Клането в събота вечер ” на 20 октомври 1973 г., когато заповядва Арчибалд Кокс, специалния прокурор в разследването да бъде уволнен, като уволнява и няколко негови съветници, които не са съгласни с това решение. Правната комисия на Конгреса на 9 май 1974 година започва формални и публични слушания за импийчмънт на Никсън. Изправен през сигурно отстраняване от власт, той подава оставка на 9 август 1974 г.

След оттеглянето си от президентския пост Никсън работи за възстановяване на обществения си имидж. Той получава изключително уважение като съветник в областта на външната политика, като дава съвети както на следващите републикански, така и на демократически президенти. През 1977 г. английският водещ Дейвид Фрост уговаря да вземе интервю от Никсън за колосалната сума от 600 хил. долара. В серията от интервюта, бившия президент говори за своята политика и в крайна сметка прави публично извинение за скандалите в неговата администрация.

На 18 април 1994 г. 81-годишният Ричард Никсън получава тежък мозъчен удар и четири дни по-късно умира.

Последна актуализация: 9 януари 2009 14:34