Гуантанамо между ЕС и Обама?

Би Би Си ~ понеделник, 26 януари 2009 в 14:00 принт

Минавайки с колата покрай един от любимите си квартални ресторанти в района, където живея в Брюксел, с изненада видях от пилона пред заведението да се вее флаг със звезди и райета. Учудването ми е повече от красноречиво. През трите години, в които пътувах из Европа, съм забелязал, че знамето на ЕС и знамената на много държави са често срещани, но американският флаг (освен пред посолствата на САЩ и в Косово) е по-рядко срещан и от този със сърп и чук.

Скорошната промяна в ръководството на САЩ може да промени убеждението, че Европа е анти-американски настроена, а е по-скоро против определен тип американска външна политика. Но както казват в Йоркшир, от сладки приказки, или в случая веещите се знамена, няма полза. Дали сантименталният знак на одобрение ще бъде последван и от съществени политически действия?

Много европейски политици са почти хипнотизирани от новия американски президент. Повечето гледаха как той подписва първите си официални документи с изключително облекчение. Заповедта за затваряне на Гуантанамо беше затрогващ знак за загрижеността на Обама за мнението на световната общност и беше приветствано от Европа. Но когато новият президент започне да иска услуги, дали реакциите ще бъдат същите.

Първото изпитание може да дойде днес, когато външните министри на 27-те страни-членки на ЕС ще се срещнат в Брюксел. Нямам представа какво ще похапнат, но със сигурност в менюто ще е темата какво ще прави Европа, след като се затвори Гуантанамо.

Президентът Обама натовари специален екип със задачата да проучи какво ще се случи с бившите обитатели на затвора, когато той бъде затворен. Някои от тях вероятно ще бъдат подведени под отговорност и изправени пред съд. Някои ще бъдат изпратени в страните си. Но какво ще се случи с тези, които се страхуват да се приберат в родината си? Външните министри ще обсъдят португалското предложение ЕС да осигури убежище за тях.

Шведите, финландците и ирландците изглеждат съгласни с предложението. Немският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер заяви за Би Би Си: “Германия е сред групата, като например Великобритания, които настояват за затваряне на Гуантанамо. Това е въпрос на доверие. Неговото затваряне е необходимо на САЩ, особено ако Америка иска да възстанови позициите си в Близкия Изток и арабския свят. Не трябва да отказваме помощта си, ако я поискат от нас.”

Съветът на Европа – отделна институция от ЕС, представляваща 47 страни, определи настоящите реакции като “колебливи”. Томас Хамарберг – комисар по правата на човека заяви, че не може да става и дума за домашен арест или наблюдение – мъжете трябва да бъдат или освободени, или подведени под отговорност. “Ако няма доказателства”, добави той, “нямаме право да смятаме, че тези хора са опасни или, че планират да извършат престъпления. Законите трябва да бъдат спазвани. Но разбира се, ако започнат заговор за терористични действия, трябва да бъдат съдени.”

На моя въпрос дали това няма да бъде твърде голям риск, той отговори: “Не. Мисля, че трябва за уважаваме основните законови процедури. Ако те успеят да докажат вината ви, тогава трябва да се смятате за невинен. Няма средно положение.”

Великобритания, единствената членка на ЕС, която е приела бивши затворници, но сега главната й цел е освобождаването на двама бивши британски граждани. Въпреки че европейските страни искат да се харесат на новия американски президент, Холандия вече обяви, че отговорността е на страната, която ги е арестувала. Холандски министър заяви, че Гуантанамо не е тяхна грешка и не е нужно те да приемат бивши затворници.

Може би най-очевидната причина за притеснение е фактът, че американската администрация вярва, че 61 от вече освободените са се върнали към “бойното поле”.
Френският депутат Жак Миар сподели, че “Риск съществува. Първата ми реакция е, че не трябва да се намесваме. Не съм особен привърженик на идеята, защото Франция не трябва да рай за терористите.”

Последна актуализация: 26 януари 2009 14:00