Димитър Луджев:

28.01.2009 14:04   0   19283  

Влезте във Вашия профил за да ползвате тази функция.
Ако нямате профил, направете си тук

Автор: Валерия Йонкова

Димитър Луджев:

Димитър Луджев е роден през 1950 г. в Бургас. Завършва Висшия икономически институт "Карл Маркс" през 1979 г., специалност политикономия. Работи като научен сътрудник в Института по история към БАН. От 1990 г. е член на СДС и участва в Кръглата маса. Избран е за народен представител в 7-то Велико народно събрание и вицепремиер в правителството на Димитър Попов. През 1991 г. е избран за народен представител в 36-то Народно събрание и за министър на отбраната в правителството на Филип Димитров.

През май 1992 г. е принуден да подаде оставка. Напуска СДС и парламентарната група и основа партията Център Нова политика, която по-късно прераства в Либерален съюз Нов избор. През 1997 г. Нов избор е сред учредителите на коалицията Обединение за национално спасение (ОНС). Луджев е избран за народен представител в 38-то Народно събрание от листата на ОНС.

Г-н Луджев, предстои премиерата на книгата ви “Революцията в България 1989-1991 г.” През призмата на тези епохални събития от най-новата ни история, ще излязат ли някакви нови истини?

Това е документално-историческо изследване – разказ за хората и събитията, и в този смисъл може да говорим за приближаване към историческата истина. И то във всички посоки, тъй като книгата не се занимава само с обичайните християнски движения или СДС. Тук е представен целият ни обществен живот - и комунистическата партия, и решенията на нейното ръководство, правителство, и ДС, обществените организации и интелигентските организации, турският проблем. Моята цел е да възстановя картината на времето, да възстановя не само разказа за хора и събития, но и идеите, заблудите, емоциите, стигащи понякога до истерия, политическата ескалация след 10 ноември 1989 г. Всичко това е на фона на събитията в цяла Източна Европа. И се получава действително една възможност човек да види това велико време, тези години на грандиозна промяна.

Освен вашият поглед като очевидец на тези събития, какви други източници оформят цялостната картина на събитията?

Това е историческо, научно изследване. То е базирано основно върху документален материал от архивите на МВР, ЦК на БКП, на правителства. Разбира се, че се ползват документални сборници, мемоари, пресата и т.н. Всички източници, които са традиционни за нас, историците. Аз като човек, участвал в събитията, присъствам, но съм се старал това да е дотолкова – доколкото е в случаи, които ги има документирани. Моите лични преживявания ще опиша по-нататък. Ще издам книга, с кухненските неща по моите лични преживявания.

Основните герои в книгата вероятно са познатите ни лица от комунистическата партия и демократичните движения?

Да. Основните герои са преди всичко фигурите на гражданската опозиция, нашите големи интелектуалци, които в онези години бяха 100-ина човека, които имаха смелостта и достойнството открито да изразят протест, да критикуват властта, да въстанат срещу насилието и лъжата. Книгата е своеобразен поклон на тези хора, които към днешна дата са позабравени вече.

Кои от тези реални герои останаха днес на политическата сцена?

От дисидентската генерация практически единственият, който може да се каже, че е още на сцената, това е Константин Тренчев с неговата институция “Подкрепа”. Другият частично, който излиза от затвора през декември 89 г. и започва да прави своята организация е Ахмед Доган. Но любопитното е, че мнозинството от дейците от първата вълна на гражданската опозиция, си останаха при професиите. Причината е, че ние тръгнахме да правим революционна програма, не тръгнахме да правим политика. И като погледнем от юни 1989 г., дал съм 230 човека - от тях никой не е станал капиталист, никой не е станал богаташ. Така се разми нашият преход, че мнозинството от тях или сами се изтеглиха, или бяха употребени и изтласкани от партиите, а някои, малцина – като Желю Желев, Николай Василев, моя милост, които по-дълго останахме в политическия живот, все пак не можахме да се приспособим към днешните меркантилни изисквания за власт и пари.

Къде се пречупиха, къде се изкривиха нещата в прехода? Беше ли заложена грешка още в периода 1989-1991 , за който пишете?

Това е първият том на книгата, вторият ще бъде вече от средата на 90-та до 91 г., където възникват основните проблеми. Но още в началото, след възхода на създаването на опозицията, се проявява най-големият проблем, който с превръща в най-големият дефицит на българското демократично движение. Това е стихийният, до голяма степен случаен подбор на хора, които влизат в различни партийки, организацийки, създавани всекидневно и всекичасно по Южния парк, университета и къде ли не. И в края на краищата по много случаен начин, и по тая причина доста хора с нисък капацитет и с недостатъчна идейна мотивация влязоха в ръководните среди на демократичните структури. В тези години беше заложен основният проблем на българския преход – персоналният. Недостигът и дефицитът на хора с качества, капацитет, енергия и отдаденост за извършване на необходимите реформи и промени.

Да се върнем към днешната политическа сцена- заявихте, че ГЕРБ е “вътрешнопартиен въпрос на БСП” и че именно те пазят соцпартията, а Бойко Борисов е толериран от комунистически лидери. Защо смятате така?

Ще ви кажа, че този филм вече сме го гледали. Каквото и да говорим, БСП е единственият стабилен, многоопитен, траен играч на политическата сцена. Нейните хора многократно са правили този трик – подпомагат създаването на свои бъдещи партньори, с които могат да си съхраняват властта. ГЕРБ се формира от хора, които произлизат от среди, свързани са с БКП. Самият Борисов е значително подкрепян още в началото, когато става главен секретар и прочие от Първанов и други видни коумнистически дейци. БСП и ГЕРБ имат общи бизнес лобита и общи приятели, както се казва. А и в момента, много хитро отново комунистическата партия подпомага не само създаването на ГЕРБ, подпомага създаването и на нови структури.

За Движение “Напред” ли говорите?

Ами примерно и с “Напред” има такива отношения, и те се виждат вече в парламента. Много хитро и внимателно се подготвя един плавен преход към една нова формула на управлението, в която пак да бъде БСП. Но въпросът е във вътрешнопартийната борба в БСП. Защото там има две основни крила, които имат различен възглед по въпроса.

Значи ли това, че ако ни управлява ГЕРБ, един вид ще ни управлява БСП?

Не е съвсем така, малко по-лошо. Защото с ГЕРБ в управлението ще нахлуят една категория хора, които пък нямат никакви отношения към идеи, идеологии и програми, управление. Които идват тотално под флага на лозунга ”Махайте се, защото ние трябва да бъдем. Искаме власт, пари и точка по въпроса." Казвал съм на политическите дейци- вие ще имате голям грях, ако един ден спомогнете това да се случи. Но те ще го направят, защото и те са същите. В името на властта могат да направят всичко. Говоря за ръководителите на соцпартията. Там има голям проблем и в тая битка най-големият заложник е Станишев. Човекът, който трябва да плати сметката.

Има ли опасност, ако Борисов управлява, бързо да се окаже, че няма необходимия капацитет за това?

Способност да управлява ли? На това се разчита, някой трябва да обере негативите и на бял кон знаете пак кой ще се върне.

Реална перспектива ли е според вас управленска коалиция ГЕРБ и БСП?

Ами това е най-голямата вероятност, за която се работи отдавна подмолно в българския политически живот. Е, разбира се всичко се случва, може и да се извъртят нещата. Готвят се и резервни варианти, не е само този.

А какво ще се случи с ДПС в бъдещия парламент, ще изпадне ли от въпросната коалиция?

Във формулата с ГЕРБ няма да участва ДПС, във формулата с "Напред" ще участва. Но най- вероятна е формулата БСП-ГЕРБ.

Ахмед Доган ще изпадне от управлението?!

Има вариант да бъдат във властта, но както казах, има и вариант да не бъдат. Не ги мислете. Доган е много опитен политически играч, той може да експлоатира и системите в опозиция, няма проблем за него.

Смятате, че десницата няма да има никакви шансове?

Когато една формация смята да взима връх над идеите, когато моралът се загърби и се подменя с партизанщина и властнически номера...Нищо не предлага така наречената десница към момента...Това, което Иван Костов направи, това са скокове на отчаяните, той виждайки, че изпада, прави всичко възможно, само и само да осигури влизане в парламента. България се нуждае от нова десница, или ако в СДС вземат връх разумните хора и поддържат път към романтичната генерация, образованите хора, които бяха свързани със СДС, с идеята, промяната, които в момента не гласуват и нямат доверие в никого. Но това е въпрос на съвсем друга политика. Аз не ги виждам.

Смятате ли, че времето, за което пишете, беше по-правилно, по-надеждно от сегашното в политически и личностен план?

Има съществена разлика. Във времето на либералната революция, годините, за които пиша, действително имаше идеи и двигатели на процесите бяха хора с идеи, хора, на общественото дело. Друг е въпросът е какъв е бил капацитетът, възможностите...

Колко са били заблудите. Но това беше същественото. Днес е време на търгашество. Сещам се за филма на Анджей Вайда ”Всичко за продан”. Това е – днес всеки купува, продава. Политиката е превърната във форма на лично облагодетелстване.

Възможна ли е въобще кауза днес в политиката?

Скептично съм настроен. Не виждам хора, които да имат енергия и идеи и второ, духовността е в голям упадък. Наскоро споменах, че градските образовани групи и слоеве, които могат да бъдат двигател на една такава духовно ориентирана промяна са се затворили в някакви своеобразни гета и живеят затворен живот, а в политическият живот нахлуха агресивните, с мераци и жажда за власт.


Вашето име:
Коментар:
Изберете аватар:

Без аватар














Публикувай
КОМЕНТАРИ добави коментар
Вашето име:
Коментар:
Изберете аватар:

Без аватар














Публикувай
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
реклама
реклама

Материалите във www.vsekiden.com са авторски. При цитиране на части от текстове и при използване на цели текстове позоваването е задължително.

Copyright © 2002 - 2013 Vsekiden.com Всички права запазени.