Уважаеми Приятели от Градския съвет на СДС,
Само преди около 2 години се завърнах сред вас, след около 4 години отсъствие /и членство в ССД /и преди това още 13 години членство в СДС /първият ми миг в тази организация беше на 07.12.1989 г. а преди това – арестуван в Ардино –май 1989 г. като участник в нелегална кампания за правата на българските турци да носят своите рожденни имена; сподвижник на Комитет Чл. 273 на Любомир Собаджиев Юли-Ноември 1989 г.; участник в проявите на 03.10.1989 г., подписките на „Екогласност”, събранията в Южен парк на Опозицията, срещите в Кино „Петър Берон” и в създаването на Демократическата партия от Ноември- Декември 1989 г. и нейн член до 1994 /както и на ДГИ 1990-1993/, напуснал я заради създаването на СДС-партия , заместник-председател на Демократическа партия-1896 и член на СДС от 1994 до 2002 г. От 2002 до 2006 член на ССД. През 2007 г. се завърнах в СДС отново. Бил съм избиран многократно за делегат на почти всички национални конференции на СДС, за заместник-председател на СДС „Оборище”, за общински съветник от СДС, 2 пъти кандидат за народен представител от СДС – 1994 г. в Кърджалийски МИР и 2001 г. в 24-ти Софийски МИР, Директор по Младежката политика на ДАМС при Правителството на СДС /2000-2001 г/.
Спокойно! – само горните 4-5 реда съвпадат с откритото ми писмо до Националния съвет на СДС 0т 03.04.2009 г.
Към вас, цялото синьо старейшинство на София, винаги съм изпитвал противоречиви чуства- имали сме периоди на приятелство и разногласия, гласувал съм и съм подкрепял каузи, с които съм Ви вбесявал и ви е идвало да ме изхвърлите от залата, напуснах ви без да разменим лоша дума и участвах дори 1 път в кметска кампания срещу вас, на която започнахме като конкуренти, но накрая заедно победихме. Така е между еднородните хора – дори различията ги сплотяват- стига каузата да е честна и безкористна.
И този път ни събра една честна и безкористна кауза. Аз виждам, че не сме тук нито за лични издигания и постове, нито за листи и службашки мераци. Ако на някои тук мотивите му не са с идеална цел просто е сбъркал залата- трябваше да остане в онази другата- където на 03.04.2009 г. започна май началото на края….??!!
Важно е за нас обаче пак да сме заедно и пак да сме именно тук – войници, капитани и генерали, повикани не от нечия заповед а свикани от СИНЯТА МАГИЯ – да лъснем оръжието за последно и или да загинем като армия от има-няма 300 … или да спрем надигането на ЗЛОТО.
Неговите пълчища в боен транс вече възкресяват тъмнопосинялият си Волдемор/”Този, за Който всички се сещаме, но няма да споменаваме Името Му”/. Гномове и подивяли вампири удрят медийните барабаните и се готвят да ни излапат или поне ухапят със заразената си паст. Да ни натикат в командирската си месомелачка и отново да обслужат властта на Велзевула. Уж душата се била завърнала в тялото…
Плячката сега сме ние… а после ще бъдат всички други инакомислещи и противоречащи .
Спомнете си предишното царстване на Волдемор – предаде цялата власт на велзевулците, изкупиха икономиката и медиите, пренаписаха собствената ни история, създадоха си червена олигархия, окрадоха държавата и ни изхвърлиха на бунището . После започна Волдеморската параноя и гномовете доказаха че имат големи уши.. Подслушваха външните врагове, после се заслушаха и във вътрешните, стигнаха даже новите ни съюзници/ но там май попаднаха на истинска светлина и се изпариха/. Започна атмосфера на необяснени министерски смени, необясними промени на политиката , скривания на досиетата, назначения на „сини” дейци – сещам се например все за мъститата сега говорителка на БСП Корнелия Нинова- назначена от СДС за директор на „Техноимпортекспорт” и за приватизатор на „Техноимпекс” – като верен „наш”кадър; или недоразумения като „синият” Жотев например; натиск, репресии, показни съдебни процеси срещу свои , гонения и разправи на неправоверни – Ст.Сф. , Ал.Б, Евг.Б., Бог.Бон. , даже и П.С. станаха имена, които не бива да споменаваме или поне само с „омерзение”!!! Духовната гнилоч беше разтърсвана само от оспивни „Сугариади” и там-там-и около казана на поредната сварявана жертва.
Сектата на Волдемор вършеше втората си пъклена роля и в сянката на пиедестала на Вожда се ковеше проекта за силната здрава ръка.
Здравата ръка наистина се появи, но с фалшивият блясък на коронованата носталгия, и след мрачното царство на Волдемор тя се привидя на хората като истински лъч на нова надежда.
Волдемор се преобърна в „СДС-мор” , обиди се и отказа да се съ-наслади на 800-те Бонапартови дни. Напусна тлеещото тяло и се отдаде на смирено заразяване на все повече и повече партийни последователи. Чакаше да мине Ватерло и пак да се появи в случката.
А можеше да бъде един навреме появил се Груши и да предоврати цялото поражение на коронното управление – както направи колегата Волфганг Шусел с популистката Партия на покойния Хайдер в Австрия. Жертва себе си като премиер за да спаси партията си. Но като си повярваш, че си Месия, а не политик, не можеш лесно да слезеш от „Олимп”. Нито ако си вампир да жертваш себе си – нали си безсмъртен !?- значи можеш да жертваш всичко и всички други около Теб, но себе си не – ти си .. Партията и тя е Теб! Теглиш, вкарваш, и пак теглиш, и пак- с едно движение до най-близкия клон на конкретна любима банка.
И понеже вампирясването и възкръсването си приличат много по сакралната обвивка, лесно е едното да бъде представено за другото. Разликата между двете е само в късия отрязък на праведен живот и в мъченичеството за правата кауза.
И пръква се рояка на Сектата на сектите – и от кошница й заизлизат най-различни проклятия : змии, вещици, гномове и други„вЕрващи” като поноптикум на стари дантели. И всичките избранници до един…. белязани бяха със знака Велзевулов…
За да завърша притчата обаче искам да ви разкажа и още нещо ново и важно – как стана заразяването на бащата на Хари Потър и как Той се превърна в страшния Волдемор.
Тази история я разказвам чак сега – защото в годините бях молен да мълча за нея – от 1 десен български президент и 2-ма десни български премиери и от паметта на един от вече покоен доайен на СДС и на дясната ни политика. Тези мъже се бяха сблъсквали с Волдемор и неговата мрачна фигура ги беше довършила един след друг – тихо, подло и подмолно. И ги беше вкарала в техния затвор- Азкабан- със зловещо damnatio memoriae – единият, осъден да е Страхливецът ,“сдал власта..” , другият да е Усмихнатият „мошенник” и „помияр”, а третият – „Фаталният” – губещата карта от „Черен Петър”.
Волдемор написа техните присъди, прочете ги и ги изпълни пред собственния им електорат.
Аз пиша и плача тези редове и плача….. защото много пъти съм искал да разкажа на този беден и излъган десен български електорат, какво съм видял и чул случайно, още като юноша, в един почтен дом, на един почтен възрастен български десен политик – някъде в София, някъде в квартал „Изток”, някъде в един апартамент на кръстовището на улиците „Чехов” и „Райко Алексиев”. Там се случи превъплащението на Потър във Волдемор. Не знаех, че вампирите също имат кръстници… Това са Тези които ги гризват по врата първият път и ги заразяват за вечен вампирски живот. Бъдещият Волдемор имаше Кръстник и в буквалния смисъл на думата, който сам се наричаше Луцифер/и цар беше на Велзевулите/и казваше за своя новопосветен : „ Този човек е моят Postum /следшественик/”.
Но за да го наследи по-късно Волдемор трябваше да изпълни своята първа пъклена мисия. Трябваше да убеди, онзи първият – „Страхливият” от Азкабан, да си поиска вот на недоверие в Парламента и да го подсигури, че вотът нямало да мине….
И ако ме питате, мене- Николай Гацев, тогава обикновен студент от митингите, откъде знам тези неща и откъде знам какво се е случило и говорело там- ами по съвсем битов и не много коректен път- просто седях в кухнята на този апартамент /бях нещо като послушник на възрастния политик/ и забавлявах стопанката на дома- също като мене, изолирана от разговорите. Но панелите не можеха много да мълчат.
Бях много млад и зелен… и бях шокиран да видя заедно бъдещият Волдемор на среща със самия Луцифер. После и двамата отричаха, че са се виждали. Гледаш и НЕ вярваш на УШИТЕ си.
Аз реших да извърша нещо не много почтено- „Страхливият” беше мой политически кумир- в семейството ми ставахме и лягахме с името му, майка ми дори му каза много нетактично и непосредствено в очите, „….. че не става за Премиер, а за Патриарх на България”.Затова отидох и му казах за срещата на бъдещият Волдемор със Луцифер и всичко, което бе дочуто на срещата им. „Страхливият” нищо не направи – само ме успокои, че вота нямало да мине или щяло да има най-много някои козметични промени в правителството.
Postum-ът, обаче, си беше свършил работата . Вотът бе поискан и загубен. Кабинетът падна и беше сменен с друг, на някакво си ново „динамично” мнозинство.
Минаха 5 години. Postum се превърна в Лорд Волдемор и превзе всичко в дясно. Убиха Луцифер пред дома му Латински. „Страхливият”, „Усмихнатият” и „Фаталният” бяха постепенно извадени от играта и провалени, защото отказаха на Волдемор. Той използва гърбовете им за да се възкачи на трона, обра ги и ги ритна надолу от общото гнездо. А после всички трупове прибра и се нахрани сладко с баницата. Тогавава Сметката дойде и …. знаете какво последва!
Сектата на Лорда остана в опозиция 8 годинь и сега отново опитва да покълне – с малко- много или с много малко, но достатъчно! На син гръб и 100 тояги са малко, зер!
Явно тук вече са си гризнали за врата този-онзи и гледам някои от нас току вампирясват.
Парашутираха ни Лъже-пастир, страхливец и кариерист, който огасява гнева ни срещу Волдеморите и Велзевулите . А те сеят ли сеят раздори и омраза в дясно.
Гответе се, Войници на Правдата, за да срещнете армията на Злото.
Приятели от СДС-София, ОЛЕКНА МИ като ви разказах тази притча. За съжаление тя е толкова реална, че ме мъчеше постоянно през последните 16 години. Героите в нея не са измислени и всеки един от тях може да ви я преразкаже по свой начин. Вие ги познавате- попитайте ги и те няма да ви излъжат, освен може би Един от тях, Който винаги лъже.
Волдемор работи само за пари и само за своя собствена изгода. Никога не го е интересувала нито едната, нито другата му партия, той може да си направи още 20 такива. Злото винаги има ресурс.
За Него Луцифер даже се изпусна, дни преди да го застрелят: „…. Коля /дразнеше ме на руски/, мразете ни … мразете ни, защото колкото повече ни мразите толкова повече оставаме на власт… за останалото ще се погрижи моят Postum. Той е нашето скрито оръжие . Още от годините в СССР …” .
Е ТОЛКОВА ЗА МИНАЛОТО !!! И ЗА ПРЕДИ 16 ГОДИНИ ИЛИ ТОВА ИЛИ НИЩО…
А сега 2 думи за днес и за капана на съдебните Решения. В последните няколко години СДС загърби много от своите принципи от миналото. Застана на страната на загубата, хипнотизирано от Някого, на Когото всички не казваме името. Законите започнха да се обръщат като бумеранг срещу нас – изоставихме Синода на Пимен, много свенливо кашляме по повод на това Европейско съдебно решение- но май сме гузни, защото някои от лидерите ни вече са се прегърнали с Ма(р)ксим; престорихме се на загубили – безмислено – и по делото за Устава- заради болната амбиция на един случайно избран депутат да се докаже колко е велик пред обикновен партиен член; Председател, наш избранник, се страхува да се кандидатира от София. Прибягва към уставонарушения и провинциален слугинаж за да реши личните си проблеми. Май накрая ще се наложи да се го спуснат от квотата на коалиционните партньори, за да избегне някак предварителните избори в София.
Сега и нас, събраните тук, в СДС-София, предстои да ни осъдят, подгонят и отлюспят.
Ще ги водят пак Лорд Волдемор и силите на Мрака, които ние всички познаваме и знаем как да побеждаваме. А ако не знаете как се убива Вампир и на това ще ви науча- ръга се с остър предмет/ по възможност метален/ в сърцето, за да не може Духа повече да напуска тялото и да се успокои навеки. Дано Бог да ни благослови с Победа всички тук събрани СВОБОДНИ ЛЮДЕ! Покорен ваш съмишленик!

София, 06.04.2009 г. Николай Гацев

В действителност обаче не е така: имат значение – не толкова за самите прелетни депутати, колкото за кукловодите, които направляват траекторията на политическите им миграции. Ако се вгледате внимателно в тези траектории, ще видите, че най-потърпеша се оказва СДС и респективно – новата дясна коалиция, а най-печеливша – одиозната „консервативна” формация на Яне Янев. Очевидна е целта на упражнението: прави се всичко възможно, за да се елиминират евентуалните коалиционни партньори на ГЕРБ в лицето на традиционните десни партии – и те да бъдат подменени с друг партньор в коалиционната формула, който би бил по-толерантен към настоящите бизнес интереси на скритата, паралелна и ченгесарска власт.

И едва ли е случайно, че за такъв партньор е избран тъкмо политическият представител на ДАНС – а като негова политическа идентификация е избрана точно консервативната идеология. Ако евентуална коалиция на ГЕРБ примерно с „Атака” е политически уязвима, то такава с една легитимирана на европейски ниво консервативна формация може да е лош вариант за ЕНП, но няма как да не бъде приета поради някакви принципни съображения. С което „златната акция” в бъдещата коалиционната формула ще бъде издърпана от ръцете на традиционната десница – и те ще трябва да избират между оставането си в опозиция и деградирането си само до присъдружна на ГЕРБ организация.

Не е чудно и това, че вътрешнопартийната акция срещу СДС се дирижира от подвластната на ДПС политическа групировка в синята партия – тази около бившия лидер Пламен Юруков, Пламен Радонов и Дора Христова; и с активната помощ на някой и друг активист, свързан с други политически формации и интереси: като кюстендилския кмет Петър Паунов например – адвокат на Ковачки, радетел за коалиция между СДС и движение „Напред” и приближен до прословутите „братя” Галеви.

За комунистите винаги е било изгодно да разделят и владеят, да подкрепят политически боклуци и аморални коалиции, чиято единствена цел е да осигурят депутатски места за своите лидери. Точно такива коалиции са и техния политически резерв, който може винаги да бъде използван в критични ситуации

Движещи фактори за дефицита са увеличените разходи на правителството. Най-голям дял от тях се пада на разходите за издръжка и ремонти, които спрямо януари са се увеличили с 324 млн. лв., или 24%. Като темп обаче правителството е ускорило най-сериозно инвестиционните разходи. Увеличението им спрямо януари е със 74% до 201 млн. лв. Това перо е основният инструмент в антикризисната програма на премиера Сергей Станишев. По него миналата седмица правителството отпусна над 200 млн. лв. за общините и за няколко министерства, както и още 200 млн. лв. за финансиране на окончателно изгубени проекти по ФАР и блокирани по САПАРД.

Причина за отрицателното салдо са и по-ниските постъпления в бюджета. Най-отчетливо това се забелязва при ДДС, месечната събираемост на който е намаляла със 112 млн. лв. При това сметката не отчита забавеното възстановяване на данъчния кредит, чийто размер към февруари е 560 млн. лв.

От Агенция „Митници“ вече признават, че последните три-четири месеца събират по 120 млн. лв. по-малко ДДС от внос.

От управляващата коалиция и от Министерството на финансите не бяха стреснати от резултатите и категорично отхвърлиха възможност за актуализация. Според ведомството на Пламен Орешарски дефицитът е временно явление, а според управляващата коалиция заложените буфери са достатъчни дори и при нулев икономически растеж.

Макроикономистите обаче подкрепиха призивите на работодателските организации за по-сериозно задържане на разходите в сравнение с предвидените 10%. За това призоваха по-рано през седмицата от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и от Българската стопанска камара.

Според Георги Ангелов от „Отворено общество“ най-опасното е правителството да харчи прекалено, с което да застраши фискалната стабилност и да отблъсне и без това свитите капиталови потоци към България. Той предложи задържането на държавните разходи да се увеличи на 20% за няколко месеца, през това време те да се приоритизират и след това избраните сектори да получат планираните средства, а при другите да се направят съкращения. Лъчезар Богданов от „Индъстри уоч“ приема 10-процентния буфер, но при условие държавата да не финансира проекти, за които може да се привлече частен капитал. Такива според него са АЕЦ „Белене“ и строителството на магистрали. Експертите определиха като ключов фактор за стабилност да не се допусне бюджетен дефицит преди изборите, защото следващото правителството няма да има достатъчно време да го компенсира.