Лютви Местан за промените в закона за културното наследство:

Г-н Местан, вашите изявления относно поправките в Закона за културно историческото наследство бяха най-обширни и критични. Защо в крайна сметка заявихте, че прозирате лобистки, частни интереси в новите поправки?

Не знам чии са частните интереси. Не съм нито колекционер, нито се смятам за специалист по тема културно наследство. Всъщност със закона се правят 3 промени , като едната е безспорна – за удължаването на срока, в който трябва да се регистрират културните ценности национално богатство. Там няма спор, това всички го подкрепиха. Извън сроковете се предлагат две изменения – едното е изискването за доказване на произход да е въз основа на официален документ, което отпада. Отпада думата „официален“, остава само документ. Искам обаче да припомня какво е официален документ.

Добре е да се изясни какво се влага в понятието официален документ, тъй като по време на целия дебат се спрягаше това определение.

За понятието официален документ има легално определение в процесуалните закони. Това е документ, издаден от държавен орган в изпълнение на законови правомощия. Ако отпадне думата “официален”, остава само документ.

Какъвто може да бъде всеки документ.

Това е въпросът сега- какъв ще бъде този документ. Възможно ли е културна ценност да се докаже въз основа на документ, издаден от едноличен търговец за производство на баници, банички или сладки. Защото е документ. Явно не това е целта на вносителите, предполагам. И затова казах, че това е една от двете най-важни, фундаментални промени. Заради тази промяна е внесен законът от почитаемите колеги от ГЕРБ, сред които и председателката на комисията. Парадоксът е, че в мотивите, с които ни се предлага този законопроект, няма и дума за тази промяна. Една дума няма за промяната, свързана с отпадането на “официален” от израза “официален документ”. И аз попитах – защо след като ни предлагате законопроект, не мотивирате основната промяна в законопроекта. В мотивите няма една дума за това.

Тоест няма мотив да бъде извършена тази промяна, така ли излиза?

Не. Те не го мотивират, но вероятно имат мотив. Но защо не представят писмени мотиви? Законът за нормативните актове гласи, че мотивите, с които се предлага една норма, са част от нормата, част от законопроекта. И законът за нормативните актове не позволява да се разглеждат в пленарна зала законопроекти, които не са мотивирани изрично от вносителите. Това е странно. Задавам въпрос – защо след като предлагате една промяна, не я мотивирате? И второ – учудването ми става още по-голямо, след като прочетох официалното становище на министъра на културата, компетентният държавен орган не казва и дума за тази промяна. Вносителите предлагат един текст, който не мотивират, все едно няма такава промяна. Министерство на културата също мълчи по този въпрос. Задавам въпрос защо?

Добре, кажете вашата версия. Защо?

Не зная, аз не мога да гадая. И затова предложих даже в комисия да изтеглят законопроекта като противоречащ на закона за нормативните актове, да го внесат отново като го мотивират. За да знам дали да го подкрепя или не. Аз не знам защо те внасят този законопроект. Забележете – те не само че мълчат в мотивите, а мълчаха и в пленарна зала. Конституционният съд написа мотивите на вносителите – това е удобно, но не е редно.Това е едната страна на въпроса. Другата промяна е относно НИПК и ликвидирането на специализираната институция, която е компетентна да провежда определена политика в една толкова деликатна материя, в която аз наистина не се чувствам компетентен. Смятам, че има основателни критики за дейността на НИПК, но те не са основание този орган да бъде ликвидиран и функциите му да се поемат от някаква дирекция към министъра на културата.

Бившият министър на културата Стефан Данаилов също изказа мнение, че закриването на института е нецелесъобразно.

Да, да. Оттам нататък ще си изразя мнението, че решението на Конституционния съд не само че не поставя точка на проблема, а отваря същинската дискусия. Явно е, макар че и тук други колеги изразиха различно мнение по въпроса, че е безмислено да се коментират решенията на Конституционния съд. Видно е, че законодателят трябва да се съобрази с неговите решения. Изразът официален документ е не следва да присъства в тялото на закона. Въпросът обаче е какво става след като отпадне думата “официален документ”.

Затова в изказването си предложих две неща – първо – ние да се опитаме да дадем определение на документ по смисъла на този закон. Какви документи има законодателят когато говори, че това ще става не въз основа на официален, а на някакъв документ. Какъв точно?

Това трябва да го уреди законодателят. Защото с отпадането на израза се получава едно огромно бяло петно в закона. И то трябва да бъде запълнено. Защото законодателят се е успокоил, вкарвайки фигурата на официалния документ като основание за доказване на произход на притежаваната културна ценност.
И понеже законодателят е сметнал, че с този израз се решават проблемите, не е сметнал за необходимо да урежда други отношения. Сега след като отпада изразът “официален”, би трябвало законодателя да реши куп въпроси, които не са решени в този закон, и не са решени в предложения изменителен закон. А именно – как ще става това? Въз основа на какъв документ, издаден от какви органи? И второ – дали не е необходимо паралелно с представянето на някакъв документ все пак да се изисква от притежателя на културната ценност декларация по член 313 от НК, за която да се носи отговорност, ако той декларира неверни обстоятелства.

В смисъл той трябва да декларира, че културната ценност, която притежава, не е в нарушение на закона. Че той не е придобил тази вещ, ценност в нарушение на закона. Например в резултат на иманярска дейност. Защото културната ценност не е някаква обикновена вещ. Това не е кола, апартамент, или някаква друга вещ, с която притежателят може да се разпорежда, както сметне за необходимо. Тази ценност е културна именно защото има отношение към културата, особено когато е национално богатство, “собственик” на тази ценност не е само физическият притежател, а нацията като цяло. Имаме това разбиране за примата на публичния интерес. Струва ми се, че между първо и второ четене бихме намерили подходящите текстове, с които да се балансира публичният интерес с частния интерес, без да се нарушават конституционните права на гражданите относно правото на собственост.

Изпадаме обаче предимно в юридическия казус на темата.

Не, не бих искал да влизам в юридическия казус, пледирам да гледаме на културните ценности, особено когато са национално богатство, като на територия не само на частния, но и на обществения интерес. И съм изумен, че по тази деликатна материя ние имаме предложен законопроект, който не е мотивиран от вносителите. Мълчи и специализираният орган на изпълнителната власт. Затова зададох въпросите ”Защо ги няма мотивите? Защо сте толкова свенливи? Какво ви притеснява в предложението?“

При положение, че всички знаят отговора.

Да, именно. При положение, че даже Конституционният съд се е произнесъл в тази посока. Смятам, че има необходимост от малко по-дълъг срок за предложения между първо и второ четене. За съжаление това предложение, което г-н Курумбашев направи днес в комисия явно не се споделя от колегите от мнозинството. Ние разбира се, ще повторим това процедурно предложение в пленарна зала.

Смятаме, че парламентът трябва да удължи срока за предложения между първо и второ четене до максималния срок от три седмици, защото наистина се появи бяло петно след решението на Конституционния съд. То трябва да бъде запълнено с поредица от правни норми, които в момента не са в тялото на закона и аз много се надявам, че ще властва духът на конструктивизма, защото културното наследство не може да дели парламента по признака партийна принадлежност.

В отношението към културните ценности ние не можем да се делим на управляващи и опозиция. Защото културните ценности са маркерите на националната идентичност и тук няма как да нямаме политическа воля за консенсусни решения. И това не е резултат от празно политическо говорене, а на дълбока убеденост.

Но от колко години се предъвква материята на този закон и неведнъж се каза, че той обслужва интереса на големите колекционери, беше и персонализиран…

Наистина няма да мога да ви бъда полезен с тези неща. Не съм от депутатите, които са на “ти” с това измерение на политиката. Не съм на “ти” и с бизнес интереси. Коментирам по принцип. За мен е смущаващо наистина и най-малкото отваря въпроси, които трябва да получат своя отговор от вносителите и от специализирания орган защо предлагат норми, които не мотивират. Защо мълчат за това, което предлагат? Защо не си защитят позициите в пленарна зала? За първи път се изправям пред такъв казус, аз съм 14-та година в българския парламент, това ми е 4-ти мандат. За първи път се предлага законопроект, който не е мотивиран. Това е въпросът.

И в крайна сметка в цялост този закон ще спре ли корупцията, иманярството, разграбването на културното ни наследство?

Веднага ще ви кажа. Законопроектът, ако се изтълкува погрешно решението на Конституционния съд… Разбира се, че е неприкосновена частната собственост, но ако този принцип се възприеме като право на разпореждане с културната ценност, без ограничения, наложени от държавата. Ако така се възприеме решението на КС, ако окончателната редакция на Закона за културното наследство не запълни това бяло петно, което се поражда след решението на КС, защото той може да отмени една норма, но обществените отношения, които остават нерегулирани, в резултат на отменената норма, са отговорност на законодателния орган. Отговорността е наша да кажем какво става след решението на КС, и ако не го кажем, може да се окаже, че навлизаме в златните години на иманярството или на узаконяването на иманярството или на придобитото в резултат на иманярство. Не бих искал законът да изиграе тази обратна на целите си роля.