Даниела Митева вече не е шеф на Агенцията по вписвания

Изпълнителният директор на Агенцията по вписванията Даниела Митева е освободена от длъжност, потвърдиха за “Всеки ден” от Министерството на правосъдието. За сега няма официална информация какви са мотивите, с които Митева е освободена от поста.

„Не знам дали е подала оставка, защото не съм присъствал, но Даниела Митева е освободена от вчера от поста изпълнителен директор на Агенцията по вписванията”, заяви доскорошният й заместник и временно изпълняващ функциите на изпълнителен директор на Агенцията Анастас Георгиев, цитиран от БГНЕС. Георгиев също не бе запознат с мотивите за нейното освобождаване

Пред “Всеки ден” Митева заяви, че уважава решението на министерството да създаде свой екип и да управлява структурите си. “Благодаря за възможността да пусна четири регистъра за две години”, посочи Митева. На въпрос дали освобождаването й е свързано с проблемите в агенцията, тя заяви: “Проблеми с агенцията не е имало”.

Скандалите около Агенцията по вписванията започнаха още през 2007 г., когато бе въведен Търговският регистър. Тогава близо два месеца вписванията се бавеха, а бизнесът на много фирми беше блокиран заради забавени пререгистрации.

През юли тази година изпълнителният директор на Агенцията по вписвания Даниела Митева бе предадена на Върховната касационна прокуратура. Тя бе разпитана от прокурор по повод на публикация във “Всеки ден” за разпилени документи, съдържащи лични данни и ЕГН-та на граждани. Сигналът за нередности е подаден от съдии по вписвания, ден след публикацията в сайта.

Купищата документи с изписани имена и ЕГН-та на граждани бяха изхвърлени в кофите за боклук пред сградата на Нотариата. Част от тях представляваха удостоверения за имотни сделки, издадени от Службата по вписванията в София, на които имаше подписи, печати и куп имена на хора с техните лични данни. Причината за хаоса бе преместване в нова сграда. Това обаче става в нарушение на закона и е разпоредено от Агенцията по вписванията. Оттам са наредили преместването на службите по вписвания и регистрация в София от сградата на бившия Нотариат, на бул. “Патриарх Евтимий” № 2 в нова сграда на ул. “Елисавета Багряна” № 20 в кв. “Гео Милев”.

Преместването в новата сграда обаче се оказа незаконно, тъй като тя все още не беше държавна собственост. В момента на преместването държавата не беше внесла две вноски по договор за покупко-продажба с частно лице. Освен това решението на Министерски съвет за покупко-продажбата на сградата, в която да се помещава Агенцията по вписванията, бе атакувано във Върховния административен съд (ВАС) от страна на Националния съюз на юрисконсултите. Това автоматично трябваше да спре преместването на архива. Седмици по-късно от ВАС изненадващо прекратиха делото.

Въпреки, че от Агенцията по вписванията твърдяха, че новата сграда ще улесни съхранението на архива и сградата е избрана по целесъобразност, адвокати, нотариуси и граждани се оплакаха, че за да си свършат работата, те трябва да пътуват поне час от Софийския районен съд до сградата, която се намира в “Гео Милев”. Новата сграда, където беше изнесен архивът струва на държавата 24.4 млн. лв.

Пред “Всеки ден” служители на агенцията, пожелали анонимност, коментираха, че от Министерство на правосъдието са направили много скъп ремонт в новата сграда, въпреки че тя не е окончателно закупена от държавата и при желание от страна на собственика, той може да си я поиска обратно срещу съответната неустойка. С ремонта се е бързало по същия начин, както и с преместването сега, тъй като множество от организациите на нотариуси, адвокати и агенции за недвижими имоти са настоявали за друга алтернатива – да се намери подходяща сграда в централната част на София.

По-късно служители на Агенцията сигнализираха, че системата на Имотния регистър, поддържан от институцията, е в пълен хаос. Централизираната система беше внедрена в началото на година, след като страната ни взе заем от Световната банка в размер на 33 млн. евро за създаването й. Програмният продукт ИКАР беше финансиран с 7 млн. евро безвъзмездно и от холандското правителство. Според служителите обаче новият продукт е създал тотален хаос, а технологията, по която се вписват актове противоречи на действащото законодателство.

Така например съдии по вписванията, с чийто подпис се удостоверяват актовете, нямат достъп до системата. Така съдиите не могат да правят нито справки в системата, нито да се уверят, че документите, под които са сложили подписа си, са коректно въведени в програмата.

Източници от агенцията разказаха, че корекциите на базите данни в системата се правят както от служители, така и от външната фирма “Кросроуд”, която е внедрила продукта. Корекциите се правят без упражняването на какъвто и да е контрол. Не е ясно и кой носи отговорността, ако в системата се въведат грешни данни. Оказва се, че при “мигрирането” или пренасянето на старата база данни в новата система, хиляди данни, входящи номера и партиди са объркани или се разминават. Цели партиди липсват, а поправките се правят в движение.

Служители разказват, че цели партиди от старата система НОТИС въобще не са мигрирани в новата – ИКАР. Грешките обикновено се откриват, когато собственици на имоти случайно забележат разминаванията. Грешките могат да бъдат фатални за всеки, притежаващ или сдобиващ се с имот. Има случаи, когато в новата система за даден имот не се отбелязват тежестите. Така всеки може да си купи имот с ипотека или под възбрана, за която няма как да знае. По същия начин една сгрешена цифра е в състояние да “отреже” част от имота на един собственик. При корекциите е възможно дори да се сменят имена на собственици, без това да подлежи на контрол от съдиите по вписванията.

Съмнения пробудиха и редица подписани договори с външни фирми, които трябваше да следят въвеждането на новата система, въпреки, че агенцията разполага с правни и IT отдели.