Балканите си остават тест за ЕС

"Юропиън войс" ~ четвъртък, 12 ноември 2009 в 16:14 принт

ЕС трябва да продължи “политическото разминиране” на Балканите и да използва уроците, научени там, за да засилва своята външнополитическа роля, пише еврокомисарят по разширяването Оли Рен в електронното издание “Юропиън войс”.

През последните две десетилетия Западните Балкани са районът, в който ЕС тества външната си политика. Макар на никого да не му харесва, общата външна политика и политика на сигурност се роди в контекста на войните на Балканите през 90-те. От тогава те са границата на външната политика на Съюза.

Началото беше трудно и ние научихме мъчителни уроци. В резултат днес ние сме по-способни да работим за постигането на мир и стабилност.

През последните години европейската перспектива помогна за стабилизацията на Западните Балкани. Перспективата и условията за присъединяване към ЕС придвижиха напред демократичните и икономически реформи.

След четири години преговори Хърватия е близо до финалната линия. Имаме споразумения за свободна търговия с останалите западнобалкански страни – Бивша Югославска Република Македония, Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово. Работим за отмяна на визовия режим от следващия януари за страните, които са изпълнили критериите на ЕС, особено по отношение на издаването на биометрични паспорти.

Постигнатият напредък обаче не е съвсем стабилен. Въпреки относителната политическа стабилност в региона, “краят на историята” не е близо. Не можем да си позволим самодоволно да се самоуспокояваме, когато сме изправени пред опасни политически минни полета на Западните Балкани, както под формата на двустранни проблеми между определени страни, така и под формата на вътрешнополитическа безизходица в други.

Затова ние трябва да продължим това, което бих нарекъл политика на политическо разминиране на Западните Балкани. Това означава справяне с тези проблеми един по един с помощта на нежната сила на ЕС и на класическите средства на дипломацията.

Ние отбелязахме известни успехи, например, постигнатото наскоро арбитражно споразумение за разрешаване на граничния спор между Хърватия и Словения, което беше подписано в Стокхолм на 4 ноември. То ни дава възможност да отблокираме и подновим преговорите за присъединяване на Хърватия към ЕС след едно дълго прекъсване.

Следващото, което искаме да видим, е прогрес при спора за името на Бивша Югославска Република Македония. Страната е положителен пример за гравитационната сила на ЕС и постигна впечатляващи резултати при изпълнението на необходимите реформи след години на застой. Това дава възможност на Европейската комисия миналия месец да препоръча започването на преговори за членство в Съюза.

Правителствата в Скопие и Атина имат нов и силен мандат и са ангажирани в сериозни преговори. Сега има реална възможност да бъде разрешен този труден двустранен проблем, който затруднява прогреса в тази част от региона вече 18 години.

Междувременно Босна и Херцеговина остава в самоналоженото си безизходно положение, което в последно време я дърпа назад. През октомври заедно със шведския външен министър Карл Билд и заместник-държавния секретар на САЩ Джеймс Стайберг се срещнахме с политическите лидери в страната два пъти във военната база Бутмир до Сараево в опит да намерим изход от задънената улица.

Босна и Херцеговина рискува трайно да изостане от останалите страни в региона в процеса на евро и евроатлантическата интеграция. Ние предложихме на нейните лидери пакет от мерки – включително конституционни промени, които да помогнат на страната да продължи по пътя си към ЕС и НАТО.

Надявам се, за доброто на своите граждани и на Западните Балкани като цяло, че лидерите на Босна и Херцеговина ще постигнат компромис, който ще помогне на страната да тръгне напред. Това е последният шанс на това поколение политически лидери да насочи страната в европейско направление, каквото е и желанието на гражданите.

Нашата политика на стабилност, наричана понякога политика на разширяване, на Западните Балкани е от голямо значение за външната политика на ЕС и глобалната му роля. Ние трябва да се поучим от опита, натрупат тук, и да прилагаме тези уроци, когато развиваме по-силна и ефективна външна политика.

С предстоящото влизане в сила на Лисабонския договор ние се изправяме пред историческа възможност да придвижим външната политика на ЕС и неговата глобална роля на ново равнище.

Ролята на ЕС като фактор на световната политическа сцена продължава да се основава на способността ни да оформим средата, която ни заобикаля. В Югоизточна Европа можем да постигнем истинска промяна. Именно там общата външна политика и политика на сигурност на ЕС доказа своята стойност.

Последна актуализация: 12 ноември 2009 16:14