На ползу роду – родните партийни босове без заплата

Мария Филева ~ вторник, 22 декември 2009 в 13:00 принт

Трябва ли партийните лидери да получават заплати за това, че ръководят партията си? Ако трудът им се заплаща, по-усърдни ли ще бъдат или по-полезни, ако вършат общественополезното си дело на ползу роду? Труд ли е ръководенето на партията? Поне такъв, че да заслужава заплата.

Лидерът на РЗС Яне Янев е единственият партиен шеф, който получава заплата от своята организация, показа проверка на “Всеки ден” сред парламентарно представените партии. Освен него ежемесечно възнаграждение взима и организационният секретар на партията, както и още 15-ина души, които са на щат. “Това е труд, иначе как ще можем да обикаляме структурите в страната и т.н.”, коментира Янев пред „Всеки ден“.

Всички останали политически формации твърдят в един глас – никога не сме имали такава практика, никой от партийното ръководство не получава заплата.

Все пак, оказва се, че партиите имат резервен вариант да ударят рамо на баш ръководителя, ако се наложи. В БСП го изрепетираха на Игнажден. За председателя на партията бе отпусната щатна бройка и това бе записано в правилата за трудови правоотношения на пленума, провел се в неделя. Това означава, че той може да получава заплата. Може, ама няма – засега, стана ясно от думите на секретаря по организационната дейност Евгений Узунов. “Кой ви е казал, че председателят на партията ще получава заплата? Няма такова нещо. В щата на партията не може да няма председател и секретари, но това не значи, че те имат договори и получават заплата”, обясни Узунов пред „Всеки ден“. Той бе категоричен, че досега Станишев не е получавал трудово възнаграждение като партиен лидер – заработвал си е като министър-председател и депутат.

Игнажденското решение е хипотеза, подчерта Узунов. “Представете си, че председателят не е депутат, не заема някаква длъжност в изпълнителната власт. В такъв случай е нормално да има официален трудов договор и да получава възнаграждение”, категоричен е секретарят. Макар в конкретния случай това да не важи за социалистите, Узунов е на мнение,че няма нищо нередно партията да плаща заплата на председателя си. “Да, нормално е да получава, това е труд, разбира се, и то не е нещо нередно. Така е в цял свят и в цяла Европа”, аргументира се той.

Като червените разсъждават във всички парламентарно представени партии. Обикновено започвайки с уточнението, че при тях не е така, те неизменно стигат до утвърдителното разбиране, че няма нищо лошо партията да храни лидера си. Понякога обаче не са много наясно как се издържа партийният бос и затова бойко защитават тезата си.

“Ами нали този човек от нещо трябва да се храни!? Няма право да развива бизнес, защото е попълнил декларация, че няма участия във фирми, няма право да бъде в управителни съвети, в контролни съвети, няма право да има фирма. С какво трябва да живее този човек според вас, за да бъде всичко чисто?”, отговори с въпрос на въпроса ни депутатът от ГЕРБ Емил Караниколов. Неговият отговор е ясен – “Най-чисто е да получава заплата, да я декларира и върху нея да плаща осигуровки”.

И се аргументира така: “Възнаграждението идва от членския внос. Така че не виждам нищо нередно, след като се върши работа в полза на партията, част от членския внос да отива за възнаграждения. Това не са пари от републиканския или някакъв друг бюджет, а от партийната каса, с които се покриват текущи разходи. Такива текущи разходи са и работните заплати на председател, секретар, касиер, на служители, които работят в партийната администрация, така че не виждам никакви нарушения на закона и на морала”.

И в “Атака” споделят това мнение. “Редно е, защото и той трябва да живее от нещо”, коментира пред „Всеки ден“ Венцислав Лаков от парламентарната група на националистите. Той лично не се е интересувал досега дали неговият лидер получава заплата.

В ДСБ председателят на партията не получава заплата, уточни пред “Всеки ден” тъмносиният депутат Асен Агов. Все пак не е категоричен бива или не бива да се случва това. “Зависи от самата партия и дали е залегнало в устава. Във всички случаи това е автономно решение на самата партия. Дали е редно или не, ние няма как да съдим”, допълни Агов.

В размисъл са и от ДПС. “Сложен въпрос”, умисля се Нигяр Джафер. “Ако искаме политическите партии да са наистина професионални, би трябвало да имат структура, изградена от хора, които получават заплащане за работата си. Например, бих одобрила областни координатори или председатели, както се наричат там, да получават такова заплащане. Отговорът ми не е еднозначен, когато става въпрос за председател на партия, не мога да отговоря”, разсъждава тя.

В бившата управляваща партия – НДСВ, ситуацията е сходна. Досега председателят на партията не е получавал възнаграждение. Все пак шеф бе царят, тъй че може нещата да са се променили. “Не. Към настоящия момент такъв въпрос не е повдиган, не сме го разглеждали. Ние считаме, че не е редно председателите на партии да получават заплати и сигурно при нас няма да има такова нещо, както е било досега”, е позицията на Олимпи Кътев, който отскоро е секретар на НДСВ. Царистът е убеден, че един партиен шеф не може да бъде на заплата. “Защото председателят на партия е председател на партия, а не на ООД или едноличен търговец. Това е обществен ангажимент”, аргументира се Кътев.

Така от проучването на „Всеки ден“ става ясно едно – че между реалното житие-битие на политиците ни и изискванията на електората има (почти) пълно разминаване. Докато в партийните ведомости срещу графата лидер пише „на обществени начала“, то претенциите на избирателите са за истински професионализъм.

Сегашната ситуация с трудоустрояването на партийните босове, е по вкуса на легендарния кандидат-президент Жорж Ганчев. “Който работи на ползу роду и за каузата на България, значи е достоен да бъде политик”, беше казал той преди време. Самият той се похвали, че не само не получавал заплата като лидер на създадения от него БББ – Български бизнес блок. Нещо повече – “аз бях човекът, който получи 27 процента мажоритарна подкрепа на последните избори за президент. И то с джобни пари”, похвали се политмеценатът. Явно примерът му е заразителен. Поне до изпадане на някой от партийните лидер от щата на парламента или изпълнителната власт.

Последна актуализация: 22 декември 2009 14:18