Не са много театрите у нас, които могат да се похвалят с такива годишнини. Старозагорският, който носи името на поета Гео Милев, обаче подхвана последната десетилетка преди до стане на заветните 100. На 18 декември, трупата отпразнува 90-годишнината си с премиерата на спектакъла „Свекърва“, министър Вежди Рашидов изпрати поздравителен адрес и цветя, а директорите на почти всички родни театри се отчетоха с телеграми.
Юбилеят завари трупата с нов директор, който пък наследи обичайните за театралните институции у нас проблеми. „Няма как да ни подмине икономическата криза – не познавам такъв жив човек, но се оправяме и сме оптимисти“, разказа за „Всеки ден“ новоизбраният шеф Ивелин Керанов и за да подкрепи с нужната доза артистизъм твърдението си, цитира големия Доньо Донев: „Когато водата стигне до устата – горе главата!“
Истината е, че ДТ Стара Загора е сред малкото театри у нас, които могат да се похвалят със сериозна помощ от страна на общината. „Макар че имаме същите проблеми като колегите, то не крием, че се чувстваме облагодетелствани от факта, че общината има традиции в грижата си за нас, но и ние не прекаляваме с исканията, разходваме средствата разумно, без излишен лукс“, обяснява директорът и допълва, смеейки се: „В театъра не е задължително да си луд, но пък помага“. Именно тази доза лудост води трупата напред и то така, че целият месец декември почитателите не могат да си намерят билети за някои от заглавията. „Разбира се, това не означава, че така е през целия сезон, но за отлив на публика в Стара Загора не може да се говори“, похвали се Керанов и побърза да анонсира следващите премиерни заглавия, които трябва да излязат до март следващата година. Това са „Вятърната мелница“ от Елин Пелин, „Посещение на млада дама“ от Зденек Подскалски, а само след двайсет дни репетиции започва Андрей Аврамов на „Марихуаната на мама е най-добра“ от Дарио Фо.
Директорът на трупата се опитва да спазва баланса между българска и западна драматургия, защото смята, че преди човек да посегне към чуждите образци, трябва да познава родните. „Във време на криза обръщането към българската драмагургия е много добро лекарство“, твърди той и се надява рецептата да се окаже успешна.
