Артър Милър и темите, разяждащи обществото

vsekiden.com ~ понеделник, 31 май 2010 в 16:49 принт

„Фокус“
Артър Милър
Издателство „Ера“

Той се вцепени. Отдавна четеше графитите по стълбовете, ала за пръв път написаното го развълнува до дъното на душата. Заплашителното послание му се стори като безмълвно съобщение, което градът автоматично регистрира в съня си; таен вестник, който не се влияе от егоистични интереси и страх от нарушаване на общоприетия морал, и помества искрените мнения на хората. За Нюман усещането беше, сякаш е уловил изплъзващия се поглед на града и е проникнал в съзнанието му.„Фокус” е единственият роман на бележития драматург и изтъкнат интелектуалец Артър Милър. Известен със своята чувствителност към проблемите на заобикалящия го свят, творецът не може да подмине с безразличие най-болезнените теми на времето. В свое интервю Милър споделя, че може да пише само за това, което самият той е преживял. Така се ражда „Фокус” – плод на личните впечатления на създателя си и неотложността на въпросите, разяждащи обществото. Произведението на Артър Милър е алегоричен роман, разказан с присъщото за автора красноречие, а очилата са идеалната метафора, с която творецът намеква колко слепи и грешно фокусирани сме като общество. Писателят изгражда изключително умело образите на героите и чрез своя роман се опитва да намери отговор на развилнялата се лудост.„Фокус” е силно въздействаща и откровена книга за човешката безчовечност към хората около нас, отрезвяващ урок за склонността ни да съдим другите, без дори да ги познаваме. Все така актуална, творбата на Милър е роман за превъплъщенията, бездушието и изкривения поглед. Защото се изисква доста смелост да застанеш пред огледалото на реалността и да видиш себе си… Единственият роман на американския интелектуалец е драматизиран за телевизията през 1966 г. През 2001 г. излиза и широкоекранна версия с внушителен актьорски състав, а в главната роля играе Уилям Х. Мейси.

„Лобизмът”
Ивка Цакова
Издателство „Дамян Яков“

Думата „лоби“ се появява през Средновековието – XVI век, за да обозначи, според едни автори, площадка за разходка на монасите в манастир. Според други – средновековните латинци са използвали думата „лоби“ за назоваване на тайни, тесни проходи и скрити, полутъмни галерии в католическите манастири. По-късно, през 40-те години на XVII век, тази дума се свързва с коридорите в Британския парламент, където депутатите се срещат с лица, които нямат право да присъстват на парламентарните заседания. Предполага се, че с тези срещи в кулоарите е започнала политическата биография на съвременния лобизъм. Според друга версия за пръв път понятието за лоби и лобиране
придобива политически оттенък в Съединените щати през XVIII и най-вече през ХIХ век по времето на XVIII американски президент Юлисис Грант (1869-1877). След изморителния работен ден той и неговият екип, обикновено вечер, се срещат във фоайето на един хотел с различни хора, за да изслушват техни молби, поемайки ангажименти за тяхното изпълнение. Управлението по времето на президента
Грант е съпроводено с множество скандали за корупция и не случайно той наричал нахалните индивиди, които се опитвали да го заговарят във фоайето на хотела, „тези проклети лобисти“. Думата „лоби“ има английски корен („lobby“ буквално означава
„коридор“ – коридор на парламентарната сграда), поради което се вписва основно в англо-саксонската политическа терминология. В самото начало с тази дума се обозначава взаимодействието на различни лица и групи с депутатите в парламента във връзка с приеманото законодателство.
В своята историческа еволюция лобизмът винаги е имал в една или друга степен закрит, дискретен характер. Фактът, че самата дума „лоби“ означава коридор, пространство, намиращо се между входа на дадена обществена сграда (хотел, театър, парламент) и нейните основни помещения, навежда на мисълта, че именно в коридорите на различни събрания (събирания на хора) протича изработването
на допълнителна аргументация в полза на един или друг вариант на дадено решение.Ивка Цакова е преподавател в катедра „Политология” на Университета за национално и световно стопанство. През 1992 г. защитава докторат на тема „Политическа социализация на личността”, а през 2005 г. излиза от печат нейната монография „Лобизъм и демокрация”. От 2006 г. е доцент по политология. Лектор е в Нов български университет по дисциплината „Лобизъм” в магистърска програма по политология.

„Животът като липсваща лъжица”
Иван Димитров
Издателство “Алтера”

Романът „Животът като липсваща лъжица“ е дебютен за младия автор Иван Димитров, познат на българските читатели само с разказите си („Местни чужденци“, Арс 2010). Книгата не се стреми непременно да предизвика скандал, но би могла да убие всеки, който мисли, че младите се занимават само с любов, учение и спорт. Макар че вътре има и любов, има побой – жалко че добрите си изяждат боя, – а има и състезателни постижения… в друсането. Как се става наркоман? Отговорът на Димитров е отчасти уличен, защото улицата активно присъства в романа, и отчасти литературен заради литературните пристрастия на автора към Керуак, Бърджес, Кафка и много други. Романът има толкова общо с химните на Керуак, колкото и с кошмарите на Кафка. Кой пуши трева, познаваш ли наркомани, защо на улицата те поздравяват все безделници, а не уважавани хора в костюми, какъв живот водиш и докъде ще стигнеш? Светът разпитва героя на Димитров и го вкарва във „филм“. Той трябва да внимава, да се пази от страха и самосъжалението, за да дочака любовта. Най-страшният грях, който бихме могли да извършим, е да отстъпим от своето желание. Тогава липсващата лъжица от „Матрицата“ (There is no spoon…), лъжицата на фантазията, започва да се използва за зло. Стилът на романа е смесица от висока художествена проза и сленг. Гласът на героя донякъде напомня за претенциите и прозренията на юношата на Достоевски.

“Една банална история”
Румен Благоев
Издателство “Кралица Маб”

Дебютен роман, който въвежда читателите в света на мафията, трафика на наркотици и корупцията в полицията на днешна България. Милан Брезов насочи дистанционното към колата си и натисна бутона за изключване на алармата. Ясно чу краткото изпиукване на алармата и видя присветването на габаритите, но преди мозъкът му да проумее какво точно се случва, видя като на забавен каданс как капака на багажника излита от пантите си и превъртайки се многократно във въздуха се понася, обгърнат в пламъци, към небето. После сякаш горещ вятър го шибна в лицето и с оглушителен тътен го запрати няколко метра назад на земята…

Последна актуализация: 31 май 2010 19:01