Проф. Лъчезар Трайков, изпълнителен директор на Александровска болница:

18.06.2010 12:14   0   11468  

Влезте във Вашия профил за да ползвате тази функция.
Ако нямате профил, направете си тук

Автор: Мария Филева

Проф. Лъчезар Трайков, изпълнителен директор на Александровска болница:

Проф. Трайков, по последни данни на всеки 7 секунди в света някой се разболява от ментална болест? Наистина ли е толкова страшна ситуацията?

Нека поясним термина ментална болест, защото има риск там да вкараме и всички психиатрични заболявания, които също биха били mental. Невролозите се занимаваме с т.нар. дементни състояния, деменциите. При психиатрите също има поле за действие, но в ранната фаза са предимно невролозите. Тук става дума за директен органичен субтракт, за увредена част от мозъка в резултат на заболяване, може да бъде болест на Алцхаймер или мозъчно-съдова болест, които водят до намаляване на интелектуалния капацитет. Така че когато говорим за ментално заболяване на 7 секунди, трябва да уточним дали тук влизат и болестите с нарушения в интелекта, и тези с нарушения в поведението. Ако искаме да сме точни можем да кажем, че на всеки 24 секунди в Европа се диагностицира нов пациент с деменции. Това са данни на Европейската асоциация за борба с Алцхаймер и други форми на деменция отпреди 2 години. Тогава бяха изведени много тревожни статистики в тази посока.

Ако сравните данните с тези отпреди 20 години, може ли да се каже дали тези болести се увеличават?

Абсолютно същият процент е. Онзи ден слушах анонс за едно телевизионно предаване – че все повече млади хора заболявали от болестта на Алцхаймер. Говорим основно за нея, защото тя е най-често срещана, 50 % от всички деменции. Това е изключително погрешно твърдение, просто няма такова нещо. Преди години пък журналисти бяха написали „Епидемия от Алцхаймер върлува из Родопите”. Също е невярно, ако говорим за епидемия, значи намекваме за инфекциозен носител. Истината е, че процентът на болестта на Алцхаймер е един същ. В последните дни се заговори много, защото процентът расте с възрастта, а средната продължителност на хората се увеличи.

Т.е. това си остава болест на възрастните хора?

Да, това е болест на възрастните. Болестта под 50 години е рядкост. Между 50 и 60 години боледуват не повече от 2,5-3 % от хората на Земята. От 65 до 85 години достига 30 на сто. От 1906 г., когато Алоис Алцхаймер описва болестта на една своя пациентка, до 60-те години се е водила за рядко заболяване. Обяснимо е, средната продължителност на живота отскочи от 70-те години нататък.

Т.е. не модерните времена са виновни, а физиологията.

Естествено. Застаряването на населението е основен демографски проблем в развитите страни, а в една застаряваща нация болестите, свързани с възрастта, добиват огромни размери.

Това генетично заболяване ли е? Могат ли да го предизвикат стресови фактори?

Това пък е следващата заблуда, която трябва да бъде категорично отречена. Не е генетично страдание.

В известен смисъл не звучи утешително, защото означава, че всички сме заплашени.

Напротив, звучи утешително за 6-те милиона болни в Европа, 4-те милиона в САЩ и общо 20 милиона в световен мащаб. Защото ако беше доминантно, означава, че техните поколения задължително щяха да продуцират болестта, а след 20 години да бъдем изправени пред бум, което категорично не е вярно.

Какво излиза тогава – начинът ни на живот се оказва решаващ фактор – стресът, преживеният инсулт?

И това не е вярно. До ден-днешен ние не знаем каква е причината. Но не е и първата болест, за която не знаем причината, в неврологията такова е положението с повече от половината страдания. Болестта на Алцхаймер е в една и съща група с болестта на Паркинсон, и двете са дегенеративни. Една от общите им характеристики е, че не е известен причинителят. По неясни причини в мозъка започва да се произвежда един лош белтък, който убива нервната клетка – това е дефиницията за дегенеративно заболяване, преведено на по-достъпен език. Но това, че не знаем причината, не значи, че не познаваме кое отключва образуването на лошия белтък. Целият процес е разгадан, както и процесът по увреда на нервната клетка, който стига до нейното унищожение. Така че ние, докторите, знаем патогенезата на страданието.

Инсултът отключва ли болестта на Алцхаймер?

Инсултът допринася за по-ранната проява на Алцхаймер. Болестта започва няколко години преди да се проявят първите симптоми. А за да се случи това, трябва да загинат определен брой клетки. В един момент като се появи инсултът, това допринася за разпространението на увредената зона и да дезорганизира дейността на мозъка. И изведнъж след инсулт виждаме, че човек има много по-тежки симптоми, отколкото би трябвало. Почваме да го изследваме и се оказва, че има и болест на Алцхаймер, която до момента не се е появявала клинично. Ако трябва да обобщим – инсултът не предизвиква болестта, а допринася тя да се прояви по-рано, отколкото би се проявила.

Когато станахте шеф на Катедрата по неврология към Медицинска академия, обявихте, че до 4-5 години очакваме ново революционно лечение на болестта? Какво се случва?

Продължаваме да работим в тази посока. Лошото е друго – измислянето на едно ново лекарство е процес, който отнема между 7-8 и 15 години. Когато преди 3 години казах, че сме на прага, значеше, че ние имаме данни, нова ясна концепция…

Като казвате „ние” кого имате предвид – нашите лекари или в световен мащаб?

Като казвам „ние” имам предвид лекарите в световен мащаб, от друга страна, имам претенциите да съм един от добрите специалисти в световен мащаб в тази област. До момента ние просто забавяме хода на развитието й…

Т.е. до момента няма регистриран нито един излекуван?

Няма нито един, никой. С новите лекарства, които сега се разработват, има шанс да се спре образуването на новия белтък. Веднъж образуван, той води до смъртта на нервната клетка. Ако можем да спрем развитието на лошия белтък, значи ще решим радикално проблемът.

Трябва да се знае още нещо. Когато се създава ново лекарство, първо започват експерименти при животни, след това при доброволци, после при пациенти. И чак след това идва четвъртата фаза – на т.нар. маркетингово проучване. Преди 3 години бяхме във втората част на трета фаза. Обикновено този срок е 5-7 години, максимум 10 до излизане на лекарството на пазара. Най-новото лекарство, което беше на прага да излезе на пазара догодина, показа изключително обезнадеждаващи резултати и го спряха преди 2 месеца. Но не се отказваме, разработваме и други, не сме се отказали да „бягаме” на тази писта. Но вече има нов срок – не по-малко от 5 години, ако нещата вървят благополучно. Ще ви дам пример. Първото проучване в тази посока беше лансирано преди 8 години. При плъхове инжектирането на новото лекарство не само спираше лошия белтък, но изчистваше и досега образуваните плаки. Всички бяха във възторг. Гръмнаха медиите – пред прага сме на откриване на лекарство за Алцхаймер. Французите бяха толкова ентусиазирани, че организираха в много кратки срокове една от началните фази на проучването предимно във Франция. Тяхната асоциация „Франц Алхаймер” също помогна за тази организация. За 6 месеца бяха включени над 300 пациенти. Да, но се оказа, че 3 месеца по-късно 8 души развиха енцефалит и загинаха. Дали при хората действа по друг начин, дали дозата не беше прецизирана… Затова ви казвам, че има етапи, които трябва да се спазват. Затова не бива да сме лековерни, когато у нас се казва – някой е измислил лекарство за рака, много помага. Има си процедури. Те са измислени не от любов към процедурите, а защото трябва да се измине този път, ако искаме да гарантираме живота на пациента и да намалим максимално страничните ефекти. В момента в трета фаза има поне 4-5 проучвания, които текат. Едно от тях да успее…

Съпоставими ли са болните у нас с тези във Франция например?

О, да. При нас обаче продължителността на живота е по-ниска и поради тази причина общата бройка е по-малка.

Кой е по-застрашен – мъжете или жените?

Преди години жените бяха по-застрашени в съотношение 1,5:1, но в последно време се наблюдава едно изравняване.

Защото и на мъжете се вдигна горната възрастова граница ли?

Най-вероятно е така.

Кои са признаците, които трябва да ни наведат на мисълта, че нещо се случва, че нещо не е наред?

Забравянето е основният признак.

Е, аз също мога да се похваля с това…

Да, но вие сте далеч от 50-те години, така че няма какво да мислите за този проблем. Случаите на Алцхаймер под 50 години са сензационни. Когато някой под 50 дойде и каже - забравям, го питаме дали не го товарят с повече работа, дали спи добре, дали не е депресивен, дали не злоупотребява с някои вещества – диазепам, успокоителните са на тази основа.

Става дума за забравяне и то на скорошни събития – от предишния ден, седмица, месец. Събитията отпреди 20 години се припомнят лесно и това подвежда хората. Но двата вида спомени са складирани на различни места в мозъка и скорошните се увреждат най-бързо. Друг много сериозен симптом са нарушенията в ориентацията, могат да бъдат и първи симптоми. Възрастните често казват – няма да ходя еди-къде си, защото ме болят краката. Зад едно такова оплакване много често се крие друг симптом – че не могат да си организират придвижването. Или друг симптом – бил на далечно място – да плати тока или водата, но на връщане не може да намери обратно спирката. Този вид затруднения в организацията на придвижването в по-непознати места, където не се ходи често, е един от първите симптоми. Боравенето с пари или пресмятането – да тръгнеш на пазар за хляб с 50 лв. Или списъците за пазаруване, като нямам предвид тези, на които мама, а по-късно жена им им прави списъка.

За да откриете симптоми, правите тестове? Какво включват те – въпроси, на които се отговаря или някакви игрови ситуации? Кажете някой от въпросите?

Това са тестове, свързани с лист хартия и молив. Например – кажете ми максимален брой животни, които ви дойдат наум. Той започва да ги изрежда, аз засичам време – от 15 сек. до 1 мин. След това му задавам друг въпрос – максимален брой градове, които ви дойдат наум. После – максимален брой цветове. С четири подобни категории по 15 сек. всяка, общо за 1 минута аз получавам информация, която е изключително полезна и помага да се ориентирам, стига да имам опита. Зад този привидно много прост тест стои съвместна работа с френските ми колеги за 7 години.

И какво – като на изпит, има ли точки?

Разбира се. От 0 до 40 е възможният резултат при тези 4 категории. От значение е образователният ценз, точките се разполагат в зависимост от образованието му – основно, средно, висше. Като разположим точките в тези три таблици, според възрастта на човека, знаем дали е здрав, рисков и дали вече е болен.

Значи зависи от образованието?

Образованието много помага. То е най-главният протективен фактор за мозъка. Мозъкът не се износва при употреба.

Давате чудесен аргумент за ползата от образованието. Често се налага на тийнейджърите да им се обяснява защо трябва да учат. Т.е. можем да кажем, че висшистите са по-малко застрашени от Алцхаймер и въобще от деменция?

Точно така. При тях и да се появи Алцхаймер, ще започне по-късно, ще се развива по-бавно. Когато натоварвате мозъка, той не се износва механично. Той функционира на базата на нервните клетки. Колкото повече работи една нервна клетка, толкова повече се свързва с другите. Или интелигентен мозък е този, на който невроните са най-разклонени. Многото работа, преминаването на импулси, всяка нова дейност и идея, не го изтощават. Предизвикателствата пред мозъка, го стимулират да установява нови и нови връзки. Едно проучване в USA от 2009 г. сочи, че лицата с основно образование имат повече от 2 пъти по-голям риск да развият болест на Алцхаймер, в сравнение с тези с висше образование.

Какво е отношението към болните от Алцхаймер и въобще от деменции у нас? Можем ли да го сравняваме с най-видния болен – бившия американски президент Роналд Рейгън?

Освен Рейгън, от Алцхаймер страдат френската актриса Ани Жирардо и бившият британски премиер Маргарет Тачър. Отношението към тези болни в България е все по-добро. Когато през 1993 г. попаднах във Франция, се чудих кога ние ще достигнем до такова ниво на обществено съзнание, кога ще разчупим стигмата, за да не се чувстват тези хора изоставени и виновни.

Затова ли се съгласихте да станете консултант на филма „Синдром”, който разказва реалната история на един болен и неговите близки?

Да. Трябва да ви кажа, че за пръв път изпитах такова усещане на премиерата на филма преди 2 седмици. Бях толкова силно развълнуван – да видиш пълен салона на кино „Одеон”, с хора, ангажирани с този проблем, но и случайни граждани, самите болни и техните приятели. Говорих с моите пациенти, които бяха представени във филма, там за първи път ги видях успокоени. Хармонията във вътрешния им мир беше възстановена. Те пък видяха, че никой не ги сочи с пръст, че обществото има позитивно отношение. Виновността им отпада, защото когато човек е в такова тежко състояние започват много въпроси – къде сбърках. Всяка една неизличима болест е тежко фрустриращо събитие. Да не говорим, че вие почнахте с въпроса за менталните заболявания, а хора с такова страдание винаги са носили една тежка стигматизация.


Вашето име:
Коментар:
Изберете аватар:

Без аватар














Публикувай
КОМЕНТАРИ добави коментар
Вашето име:
Коментар:
Изберете аватар:

Без аватар














Публикувай
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
реклама
реклама

Материалите във www.vsekiden.com са авторски. При цитиране на части от текстове и при използване на цели текстове позоваването е задължително.

Copyright © 2002 - 2013 Vsekiden.com Всички права запазени.