София 2°C
В БГ центъра в Париж “обичат” българите
Чувстваме се като натрапници, жалват се от нашето училище там
Яна Донева ~ понеделник, 28 юни 2010 в 13:41 принт
Странно отношение към българската общност проявява ръководството на културния ни институт в Париж, в лицето на г-жа Диана Игнатова. В концепцията, с която тя спечели поста и зае мястото на Кирил Кадийски миналото лято изрично е записано, че една от целите на българския център във френската столица ще е да поддържа връзки с общността на всички нива. Една странна проява на г-жа Игнатова обаче накара българите, живеещи там, да се усъмнят в тези й думи и остро да реагират. Случката е от началото на годината, когато директорът на българското училище “Кирил и Методий” Камелия Трибулен- Конакчиева моли ръководството на центъра да предостави залата си за провеждане на тържество по случай 24 май.
“Бяхме решили да бъде скромно- кратка програма и прожекция на един български филм, след което да си поговорим с децата и родителите за Кирил и Методий, за смисъла на празника и т.н.”, разказа за “Всеки ден” от Париж г-жа Конакчиева. Още при даването на заявката обаче Игнатова заявява, че това не може да стане, защото центърът ще е затворен, тъй като 24 май бил почивен ден и за французите по католическия им календар. “Всичко, от което се нуждаехме е просто един човек да ни отключи – нищо повече- всичко останало си е наша грижа”, обясни още Конакчева.
Разбиране обаче не е получила, както и това да се срещнат с Игнатова и да поговорят. “Стана неудобно заради децата, които пътуват по 150 км всяка събота, за да идват при нас и да учат български език. За тях това е по-важно от всичко. Самите те казват, че в нашето училище, макар и помещаващо се в един апартамент, те се чувстват като в България, за тях това е късче от родината им, и всеки когато чуе тези думи се разплаква, защото са искрени, идващи от чистата детска душа”, вълнува се Камелия Трибулен и все още не разбира, на какво се дължи отношението на Игнатова към тях и как да успокои родителите на възпитаниците на училището, които са изразили възмущението си пред кореспондента на „Господари на ефира“ в Париж.
На сайта www.bulgaria-france.net пък Франсоаз Волц също отразява неприятната случка и от написаното личи недоумението й от странното решение на Игнатова и мотивите й. Ние също не ги разбрахме, защото шефката на центъра ни затвори телефона. “Обадете се първо в пресцентъра на културното министерство – те ще ми предадат въпросите си”, заяви тя още преди да е разбрала за какво я търсим. Когато й обяснихме, че с тях вече е говорено и имаме картбланш да й се обадим, тя просто прекъсна разговора. След това обаче явно размисли и върна обаждането, за да обясни на висок тон, че центърът не е бил затворен, а е имало изложба с творби от фонда на Софийска градска художествена галерия посветена на 24 май, но защо не е пуснала българските ученици за два часа да отбележат най-светлия български празник така и не разбрахме.
Може би г-жа Игнатова знае, а може би не, че преди седмица от училище “Кирил и Методий” е изпратено писмо до министър Вежди Рашидов, в което се задава въпросът на какво основание тя не пуска българските ученици в сградата на центъра, който винаги е бил отворен за тях. От министерството на културата пък казаха, че писмото е пристигнало днес и скоро ще дадат отговор.
Предишният директор на института Кирил Кадийски потвърди пред “Всеки ден”, че по негово време подобни неща не са се случвали. “Отварял съм и в събота и в неделя. Дори само, за да го разгледат български туристи, които са за малко в Париж, защото това е дом на България. Недопустимо е това което се е случило”, бе коментарът му.
А може би всичко се съдържа във фразата, която г-жа Игнатова обича да повтаря в Париж и от която общността ни там е потресена, а именно, че това не е българско читалище, а културен институт. “Никой не е твърдял обратното, но все пак нашите възпитаници също популяризират българската култура и това е в плюс за центъра, който ние широко рекламираме, а те нас не, дори се държат така все едно им се натрапваме”, тъжно констатира директорката на училището и се надява повече да няма такива инциденти.
Последна актуализация: 28 юни 2010 21:43
Loading ...
ppajyrjuc
EqmkmG vjaprmurgbmt, [url=http://txkvftotxbda.com/]txkvftotxbda[/url], [link=http://xgvncrktmawp.com/]xgvncrktmawp[/link], http://rpfnqfpcoiac.com/
Иванчо
Аз пък ще ви насочя към нещо много,много интересно,което открих от един разговор с някакъв професор,който напуска ДПС и отива в новата партия „България за всички“. От него разбирам,че знаете ли кой е новият лидер на тази,както също става ясно от този професор,проруска партия от интелектуалци? Ами един Димитър Томов,световнонеизвестен за хората.Обаче знаете ли какво работи той вече дълги години. Ами той е редактор на издателството на Софийския университет.Той и неговите хора са най-честите гости на Българския културен център в Париж.направете справка как го е канил него,а и Биолчев кадийски, как преди дни,уж за Цветан Тодоров, а вечерта бе посветена на издателството на Софийски университет и при Игнатова. Значи май господарите на Кадийски и Игнатова са едни и същи!
Георги
Браво,Боби! Напълно съгласен! И ако Герб не се вслуша във вашите думи, значи и те са от същото котило.Трябва смяна на Игнатова и РЕВИЗИЯ на нея, а и на Кадийски!Ако Париж не даде пример, кой тогава?
Боби
Коментарите отидоха в съвсем друга посока. Някой в някакъв момент си присвои темата и я обърна към Кадийски. А ние, четящите и пишещите тук, се хванахме. Това е тема за друга статия, която има смисъл да бъде написана, има и причини. Но ще е добре да се напише от безпристрастен и чист журналист, ако такъв въобще съществува. Темата на тази статия беше сегашния директор на Културния център, неговите позиции и действия. Всяко действие на една публична фигура, има своята тежест и отговорност в контекста, в който се извършва и не бива да се срявнява с действията и постъпките на други хора, в други моменти и в друг контекст. Това, че Кадийски е имал по-човешко отношение към българската общност и децата й, в никакъв случай не прави от него светец. Не заличава злоупотребите му, безумното отношение към г-н Дренников и редица други недопустими неща, характеризиращи периода му на управление на центъра. Недопустимо е някой като г-жа Игнатова да представя българската култура в чужбна, защото човек, който не уважава съгражданите си, културните празници и традиции на народа си, е обикновен карцеларски плъх и е грехота да се иска от него да прави нещо повече, защото няма капацитета. Освен ако политиката, която води тя тук, е продиктувана от министерството от което зависи, т. е. от правивитеството? Не ми се иска да вярвам на това.
Недопустимо е и човек като г-н Кадийски да бъде върнат на този пост. Преминаване му през него е белязано с един международен скандал, няколко вътрешни, наши си, и с много други недомлъвки и недоуточнени неща… а там, където има пушек, има и огън. А за дейността му мога само да кажа, че също не остави светла диря…
Читател
Кадиеца наситина е дал държавни пари за издаването на стихосбирка. И тя е на Христо Ботев – в превод на Елюар.
Читателката
Кирчо Кадиеца използва престоя си в Културния ни център в Париж, само и единствено за да издава свои стихосбирки с държавни пари. Това е. Ма кой ли ги чете?
Светомир
Съгласен съм с Дренников с изключение на думите му за посланик Райков.Аз мисля,че той е рязко ивтелигентен човек, с вкус към културата.А пък това да бъде сравняван с Бокова,вече е срамно!Зная,че Райков не е бил допуснат до мнение,когато се е решавало кой да бъде шеф на центъра и кой да работи в него.Такова е било условието на тогавашния министър Паси и Симеон.А мсички знаем как паси и царят решаваха такива въпроси,по какъв начан те „назначаваха“ и как техните хора „печелеха“ конкурси.Съгласете се,че когато вие сте посланикът,когато вие ще трябва да работите с някого,би трябвало и напълно олгично е да се вземе под внимание дори мнението ти. А така ти казват,решавай,ще има институт,но без твоето мнание.А посланик Райков още когато стъпил преди години в Париж казал,че ще прави ще струва,но български културен център ще има.И вижте как действат хора като Паси.Добре,съгласни сме,но с условието,че нямаш думата при избора.
Иначе сте прав,г-н Дренников,по принцип.Имам само един въпрос към Вас.Докъде стигнаха нещата с дадения от вас сигнал за злоупотреби в културния център по времето на дирексторстването на Кадийски? И дали това стискане на ръцете между Рашидов и щкадийски не е следствие на вашите сигнали?
Разочаровани сте и от реакцията на старите емигранти в Париж, аз също се чудя защо никой от тях не взема страна в този спор,може би са кукли на конци.
анонимен
Чета,чета и виждам,че българинът,вари го,печи го,навсякъде си е същият мизерник.За Париж бях слушал легенди.Провокиран съм да пиша,не заради някакъв уж поет или калпава чиновничка,а заради това,което казва Боби за Франсоа Волц. Дано не греша,но мисля,че това е една жена на доста почтена възраст,която се движи с един млад човек,едър и за разлика от нея усмихнат.Един единствен път имах възможност да бъда около тази дама.Моите уважения,но повече за нищо на света не бих искал да се окажа в същото положение.Причините си остават за мен.Ще кажа само това,че не може да се нахвърляш върху човек,който изобщо не познаваш и който си срещнал един единствен път. Така постъпи дамата с един уважаван от мен човек и аз бях свидетел на това. Тогава поисках да науча името на тази жена. Толкоз. Но просто исках да споделя това с читателите,защото много често срещам разочаровани хора във Франция,които са очаквали преди да дойдат тук,да им помогне някой българин. На тях просто искам да им кажа, тук никой българин,нито от старите,нито от младите, няма да ви помогне.Затова не тръгвайте с голяма кошница. Разчитайте само на себе си и на някой французин най-много.Тъжно,но изстрадана от мен,а и не само от мен,истина. Това исках да кажа. Вищо повече. Благодаря.
Иван
И аз като някои други вече се уверих,че кадийски под различни имена,дори и женски,пише тук,а и не само тук, за себе си.Всичко това е много тъжно и срамно. Но изглежда за хора като този тези нормални човешки състояния не са достояние. Моля Ви,г-н кадийски,престанете,хората,които ви познаваме,знаем какво представлявате,нас не можете да заблудите,както много добре това го правите със себе си. А и както казва друг преди мен много наистина вони зад и около вас,много,г-н Кадийски. Дри само това,последното,което го направихте,да се правите на голям борец демократ, да плюете веждито, не че той не заслужава това,да казваге, и това вече го казаха преди мен,че той миришел,и само след няколко месеца да отидете в неговия кабинет,да му стиснете ръката и да пишете след това по форумите,че той,Веждито,този същият,който миришел,вече бил станал добър,е,това вмече е прекалено и за луд човек. А ние всички българи не сме още луди,г-н кадийски.Но аз сега си спомням,че преди години,още преди да станете директор в париж,вие по същия начин плюехте тогавашното правителство,май организирахте някакви срещи във Външно министерство ,там бяхте най-големият критикар,но след няколко месеца,след като ви назначиха,изведнъж станахте най-големият застъпник на правителството.И се стигна дотам,че вие,който претендирахте за голям седесар,станахте директор, а и продължихте своя мандат от три,та на пет-шест години по времето на комунистите??? И бяхте най-преданият човек на…БОКОВА? Значи хем садесар,хем комунист?Е,какво хповече да говорим?А и какъв преводач сте? Нека хората да прочетат статията на Фигаро за вас,излиза след като пишеш на Гугъл вашето име.Тогава ще видят как превеждате. Но тук въпросът е за друго. За нещо,което нарциси като вас го нямат. А това е чумство за достойнство.Лекарите казват много добре как се наричат хора,които хприемат въображаемото за действителност,особено що се отнася сжбствена преценка.Аз пък казвам,вие сте човек,който до обед мрази целия свят,а след обед – себе си.
Стефка Б.
Достоен текст, издаващ достойна позиция.
Всичко остнало – казаха ми, че чули, че я били видели… това са драсканици на уязвени по някакъв начин отмъстителни комплексари.
Като симултанен преводач ще кажа, че десетки хора владеят по два-три езика, но не всеки може да превежда директно. Това е специален занаят със свои тънкости и чалъми, ако щете. Като млада преводачка навремето присъствах на международна преводаческа среща в София и на коктейла Леда Милева, Надежда Лекарска и още една колежка, забравила съм коя точно,за да покажат класата на българите, направиха малко шоу – Леда поднасяше приветствието си на английски, Лекарска тутакси го превеждаше на френски, а другата колежка – на български.
Мога да превеждам светкавично в ефир, но не мога да преведа и един стих – това по повод на Кадийски. Блестящ преводач, признат и от французите. Ама не говорел изящно френски – в неговия занаят има други хватки и може би най-вече талант. Така че по-внимателно, когато разисквате неща, от които едва ли разбирате всичко и които сигурно не владеете.
Успех на училището – дано нещата се уредят.
Боби
Аз присъствах на това откриване на изложба на 19 май, за което говорите. Изложба на творби на български художници, които са собственост на Националната галерия в София и се съхраняват в складовете на същата. На това откриване присъстваха директорът на галерията, Слава Иванова (ако не бъркам), кметът на София, Йорданка Фандъкова, бившият и бъдещ български посланик във Франция, Марин Райков и настоящият министър на здравеопазването, Анна-Мария Борисова, която само прелетя и отиде на някаква официална или не среща. За много от присъстващите беше доста неприятна изненада, че преводът беше възложен на Мария. В залата имаше професионални преводачи, един от тях (само него познавам лично) е преводач в Съвета на Европа и в европейските институции, където изискванията са безапелационни и връзкарство не вирее. Сигурна съм, че е имало и други сред присъстващите. Зная със сигурност обаче, че Игнатова познава този, за когото говоря – Камелия Трибулен. Видяхте ли връзката?
Преводът беше абсолютно аматьорски, но това е нормално. Не всеки, който говори, дори и сносно, някакъв език, може да прави добър превод и то симултанен. Преводът има техники, които се учат. Писменият и симултанния превод нямат почти нищо общо. Това са две отделни истински професии. Но вие, какво ше направите, когато старшината каже “Ще пееш ли, Пеев?”. Ами… ще пеете. И Мария пя. Нямаше вид на човек, който го прави с удовоствие, но това е другата тема, онази за усмивката, и за достойнството. И за това, че в живота, каквото и да си изберем да правим, пък и каквото и да ни се наложи да правим, трябва да го правим възможно най-добре.
За Мария и случая с превода – толкова.
За Кирил Кадийски. Това беше първият директор на културния център. Не знам кой го назначи, не ме и интересува. Партийната принадлежност за мен няма значение – хора има навсякъде, изроди – също. За какви заслуги, също не знам. И това сега е без значение. Изчетох много лоши неща за него след като си тръгна. Сигурно сред тях има и немалко верни. Това, което аз съм видяла със собствените си очи е единственото, в което съм сигурна. Кадийски, с откриването на центъра, избра един ден от седмицата, мисля че беше вторник, в който вечер правеше киносалон. Прожектираха се български филми, вход свободен, филмите за месеца се обявяваха на сайта на споменатата Франсоаз Волц. Това, между другото, е единственият човек в тази държава, при това не е и българка, който от дълги години, като трудолюбива пчеличка, обединява българите тук и информира французите, които се интересуват от България. Помага и на училището. Организира срещи, поддържа форум. По-голям българолюбец във Франция още не се е появил. Нито пък по-деен и постоянен. По времето на Кадийски, никога никой не затвори вратата на децата, когато се правеше конкурса Баба Марта. Беше достатъчно да му се обадим по телефона и да му кажем кои дати искаме. Когато сме го канили за откриване или закриване на учебната година, за раздаване на свидетелства, никога не е отказвал. А те винаги са били в неделя.
Та така. Това бяха само факти.
Стоян Лечков
Боже каква идиотия. Той – някой си Васко(!?) – не знае дори как се казва сътрудничката,а я громи. Не знае коя е Беатрис – една от преподавателките по български – и взема отношение. Какво знае тогава този г-н за Центъра, че да се изказва с такъв апломб. Женско-клюкарски между другото. Кой истински мъж би казал: „А,за тази Мария Димитрова пък аз да ти кажа. Моя близка в Париж била на срещата…“ И т.н. Само някоя сваха от разказите на Чудомир може би ще е е по-убедителна. Макар че – едва ли.
Тук е поставен важен въпрос и вместо да се дискутира по темата, разни комплексари плещят глупости. Администратор няма ли – да изхвърли всички бълвочи извън поставената тема?
Васко
О,Боби,само за Мария димитрова не ми говори. Една напълно посредствена личност, кой знае как дошла в Париж и задължала се при шашмаджията Кадийски,а и сега при това недоразумение вече 6 години! Чух,че пръст в това,за да отиде в париж имал съпругът й,който дълги години работел в Министерството на културатае. това министерство между другото плаче за една проверка да се види колко семейни взаимоотношения има там,как на едно и също място работят и съпрузи,и децата им.Ама кой да ги разрови. Единственият шанс е новата шефка на кабинета на Веждито,която я помня как първа в българия от журналистическата гилдия разнищи тъпия цар и му показа пно телевизията истинската съшност. След това я прогониха. това е свестен човек,дано тя да не се вземе насериозно и да стане като другите.
Боби,сега таучавам,че някаква Беотрис и тя работела към този център в Париж. Че колко души работят там?И както казват хората преди мен как така един не се е намерил да отскочи и да отвори на учениците? Затова всички трябва да си ходят.А,за тази Мария Димитрова пък аз да ти кажа. Моя близка в Париж била на срещата на кметицата ни Фандъкова в културния център. Пак никакви съобщения нямало и добре,че от София някои медии съобщили,та о позната отишла. И умряла от срам като видяла как няколкото французи,които били там,се смеели на тъпия превод на същата тази твоя Мария.Представяш ли си,тя казала,че София е десет милионен град,та се наложило французин да я поправя.Е,на френски няма голяма разлищка между две и десет в произношението,а? та моля ви,махайте ги тези лигли,нека малко да поостанат на борсата,та да видят как се живее в България, а не все да разправят,че не им стигали парите,че заплатите им били малки.Ей,ог такива хора ми идва много нанагорно,да знаеш,Боби!А ти си седнала да ги защитаваш,пфу.
Боби
За да бъда честна докрай, пък и изчерпателна, трябва да кажа, че в българския културен център има и други служители, за които ми е непонятно как издържат. Говоря за Мария и Беатрис, например. Бети беше толкова въодушевена от изложбата на детска илюстрация, че по своя инициатива направи чудесно клипче, което качи на сайта на центръра. Защото, каквото и да демонстрира г-жа Шефката, това си беше една жива културна изява на България във Франция. Жалко, че за нея си знаехме само ние. Защото, на държавно ниво, още не сме (не са) се научили да ценим самобитните си обичаи и изконните си традиции и да ги показваме на света.
петър
Много,много ме натъжи прекрасното писмо на Боби! Много бих искал да се срещна с тази жена. Всъщност ето такъв трябва да бъде директорът на този център! А що се отнася до Игнатова, то нека да прочете всичко това новият посланик Марин Райков. Аз мисля, че той е свестен човек, бях чел, че май е единствен дарител на църквата. Той не трябва да държи Игнатова и ден повече! Къде се намира това подобие на човек? Как така ще се отнася с българските дечица? Та колко струва и усмивката й? Нима хилядите евро заплата на българския данъкоплатец да си прави тя кефа в Париж не заслужават една усмивка. Кой ги праща такива нещастници? Вън,вън!
Жозефина
Игнатова открай време има проблеми в общуването с хора. Тя се има за толкова висша класа, че какво тука ще я занимавате с някакви деца и обикновени туристи! Ако не сте президент, крал, Ален Делон, Кристо или Фредерик Бегбеде например, изобщо не разчитайте, че тя ще благоволи да ви удостои с поглед дори. Просто има проблеми жената със себевъзприемането.
Боби
Като дете учех по история за нечовешкия феодален строй. Добре, че беше останал в миналото. После научих и на свой гръб какво означава развито социалистическо общество. И то, като всяко чудо – за три дни, си отиде, като отнесена от вълна пясъчна кула. След като пренаписа историята и разби хиляди човешки съдби. Най-голямото и трайно зло, което не се отми с него беше почти генетично изменената българска душа. И това, че отстъпи мястото си на нов феодален строй. Ей така, напук на историята, която твърдеше, че този строй е безвъзвратно отминал.
Свидетел съм на цялата история, имам деца в училището и съм сред настоятелите му. Свидетел съм и на грозната история през март, когато същата госпожа Игнатова се опита да затвори вратите и за 3-дневната изложба на конкурса за детска рисунка на тема Баба Марта за българчетата по света (също организиран от училище Кирил и Методий). Тогава не успя. Конкурсът се прави вече 4 години, станал е институция, която отдавна прехвърли границите на нашето училище, на нашите деца и родители, на Франция дори. Във феодалното й владение се намеси Агенцията за българите в чужбина, чийто председател дори реши да удостои събитието с присъствието си. И на госпожа Игнатова й се наложи да се подчини. Естествено с неохота, която демонстрираше през цялото време, заля ни с неприкрита омраза и когато нямаше как, пред “високия” гост – с крива усмивка. Дори беше отказала да участва лично в журирането. Но журирането беше преди пристигането на госта…
Тогава се запитах какво означава да представяш нечия култура. Древноегипетската, вавилонската, тракийската култури, се представят в музеи. Там експонатите са зад витнири, цари тишина, често мрак и студ. Това е представянето на “мъртвата” култура.
А живата култура, тази чийто народ не е изчезнал, чиито творци са наши или на родителите ни съвременници, не може да се затвори във витрина, не може да се стерилизира и вакуумира. Нали, като замлъкнат детските смехове и хорската глъч, като се изхвърли надрасканият на хартиена покривка стих или портрет, изсвирените в тъмната стая акорди, няма да остане нищо… освен празнота. Нищо за представяне.
Госпожа Игнатова е един от малките феодали. От много малките. Защото владението й е съвсем мъничко, а душата още по-мъничка. Добре е управляващите да го знаят, защото някак, може би от наивност, все още вярвам, че сегашните управници не искат феодален строй в родината си, не искат такава България. Вярвам, че не искат мънички души да разпространяват културата на голямата българска душа. Аз знам, че моята България не е това. И съвсем не съм единствена. Моята България е жива, отворена и усмихната, тя има най-широко скроената душа от познатия ми останал свят. Затова и правим български училища по света, за да предадем на децата си тази наша прекрасна България, която ми е толкова трудно да впиша в реалността. А хора като тази дама, просто нямат място в моя небосклон. Нито мога да обясня поведението им на децата си. Защото искам и тяхната България да е красива като моята, ако ще и това да не е точно истината.
За българския център в Париж имам много за казване. Не с лошо, а като съвет с най-искреното желание той да намери място в адресните листи на повечко будни французи, а не само на няколко бабички. Една усмивка не струва нищо. Не е усилие, то е просто гримаса, която предразполага. Една усмивка предизвиква усмивка, а тази получената, ви дава енергия. Българи, които минавате през Париж, опитайте. Ако се престрашите при вида на напълно непредразполагащата витрина и ако изобщо разберете, че това пространство е предназначено за посещение от всекиго, просто влезте в културния център, без да говорите, може да се усмихнете, но се загърнете преди това, защото може да замръзнете от студа, който ще ви залее. Който е чел Хари Потър би могъл дори да направи аналогия с пазачите на Азкабан – облива ви студ и мрак и цялото щастие на света спира да съществува. В моето детство където и да влезех, хората в България се усмихваха. Какво се случи? Там казват, че животът е труден. А тук, защо?
Чакам с нетърпение най-после достоен, енергичен и усмихнат човек, който не мрази децата, който не мрази българите, да поеме този пост и да направи от този неприветлив мразилник един достоен и жив български културен център. Ще бъдем много сънародниците, които ще го подкрепим и при нужда ще му помогнем.
Годо
Тъй вярно! Кадиски исхвърлен от тоя сайт. Продалжаваме исхвърлянето и от другите. В очакване на нови распореждания…
гого
Моля Кадийски вън от този форум,а и от другите!Той няма място тук,под каквито и имена да се крие.Няма място и Игнатова.
майка
Поведението на г-жа Игнатова е повече от осъдително, то е оскърбително за българската култура. Че не са ли читалищата ония могъщи институции, които превърнаха навремето българите от население в народ! И чеистването на 24 май не е ли част от представянето на българската култура по света. За една година тя успя да намали културните изяви на центъра наполовина. Имах възможността да присъствам на откриването на центъра, който беше едно неугледно, мижаво осветено пространство, боядисано набързо за височайшото посещение. За една година бившият директор г-н Кадийски успя да го ремонтира основно, да подмени осветлението, да постави парно. И паралелно с това имаше живот. Нашите деца са честгвали и Баба Марта и изложби на детската рисунка се провеждаха ежегодно. Тази „читалищна“ дейност пречеше ли на представянето на българската култура? След някои събития в центъра хората оставаха до късно да разговарят, а сега 24 май бил почивен ден!
Аман от самозабравили се чиновници.
Мони
За една година Игнатова нищо не е направила. Ако се сметне колко струва тя на държавата в Париж, безплатно жилище в центъра,всичко безплатно по него,голяма заплата в евро,бонуси за семейството й,и така нататък. А насреща ще видите само няколко постни срещи,повечето от които са на нейни хора-комунисти,която я назначиха дни преди изборите.Само една стойностна среща,с Цветан Тодоров,но без никакъв резонанс в Париж,защото нямаше съобщения на ниво, а самата среща премина под просташкото ръководство на някаква Монова от Софийския университет. Така че са прави тези преди мен, Игнатова да си ходи веднага,стига й курорт от една година.Знаете ли какво правят в Париж чиновниците български. Когато празниците са български,те почиват. Когато са френски,също. И знаете ли колко почивки им се стават? И знаете ли какви заплати получават,докато емигрантите тук се борят за всяко евро с пот! Този културен център е средство на неговите шефове да си оправят далаверите. Така беше и с Кадийски,който само си издаваше неговите книги,така е сега и с Игнатова,която пък се отплаща за това, че са я назначили на своите благодетели-комунисти като Токаджиев,той беше преди дни в Париж,изложба представял,изобщо не знаех,че е и художник.Изобщо тези мисии зад граница на България са една безобразна работа. Но министър Николай Младенов от много обикаляне по света не му остава време да се поогледа. А за Рашидов какво да говорим. Срам ме беше като четях как се обиждат с Кадийски. И оня ден се сдобрили!!!Ами това е,елитът се възпроизвежда,гарван гарвану око не вади,а народът опъва ярема. В Париж е пълно с емигранти,които със зъби и нокти се борят за хляба си. А Игнатова не дава на децата им два часа да посрещнат 24 май,най-българския празник!Абе къде се намира тази простачка? Значи тя вместо да трепери за мястото си коли и беси.Ами защото задачата й е да посреща тук министри,да ги храни и пои. И затова е недосегаема. както цели 6 години беше и кадийски.Един човек,за когото тук никой не казва и една добра дума. надеждата е в новия посланик,дано той да оправи нещо. Аз например ходя в други ценрове на други държави и виждам какво правят там,да речем в сръбския културен център.За празника на музиката там имаше хиляди французи,цяла нощ работеше центърът,така се прави политика за своята страна.А нашата Игнатова била в почивка. Затова не дала на дечицата два часа!Ех,майко българска!Откъде такива хора все идват на държавните ясли!Всичко си върви по старому. А ние гласувахме за бат Бойкои! Да ни натресе Веждито. И да запази Игнатова!
Пешето
Хайде тази мръсна самозабравила се гнида да се връща тук!
Sin
Типично. За българи – в посолства и културни центрове( български ) в чужбина – забранено !
Така де, ще им развалят спокойствието на „културните“ и „дипломатически“ деятели. Аман !