Доц. д-р Атанас Щерев:

Мария Филева ~ понеделник, 9 август 2010 в 15:53 принт

Доц. д-р Атанас Щерев пръв в България провежда оплождане ин-витро. Той е доктор на медицинските науки по физиология и патология на репродукцията. Има своя акушеро-гинекологична болница. Д-р Щерев е основател на Българската Асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве, бивш-зам.председател на Българския лекарски съюз и бивш заместник-председател на същия. Членува и в Българското научно дружество по акушерство и гинекология и е председател е на Дружеството на частнопрактикуващите лекари. Специализирал е в Москва, Виена и Сан Диего. През 1994 г. е депутат в 36-то Народно събрание от групата на СДС. В 39-то НС влиза от квотата на НДСВ, а в 40-то НС заедно с група народни представители напуска парламентарната група и става независим депутат. По-късно основава партия Българска нова демокрация (БНД). Владее английски, руски и френски език.

Д-р Щерев, стана ясно, че Административният съд – София град е отменил заповед на Център „Фонд за асистирана репродукция“, с която се налага възрастово ограничение до 43 години за извършване на ин-витро процедура. Днес обаче пред “Всеки ден” от здравното министерство обявиха, че вече са се обърнали към ВАС и обжалват решението. Вашата позиция каква е, грубо казано на чия страна сте?

Ние, всички специалисти в България, които работят по репродуктивни технологии, имаме консенсус. Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве изпрати позицията си до Министерство на здравеопазването. В него твърдим, че наложената мярка е дискриминационна. Не може да се казва в една разпоредба до колко години трябва да се лекува еди-кой си. Критерият трябва да е друг – когато няма условия за лечение, когато няма яйчников резерв, жената може да бъде и на 20 години, тогава е безсмислено да се провежда лечение. Но да кажеш, че до 43 години трябва да се лекува една жена, е безсмислица. Ние предлагаме възрастта да бъде до 50 години, защото жените могат да забременеят до тази възраст. В много европейски страни границата е 50-51 години. Когато става въпрос за сурогатно майчинство, смятаме, че ограничението във възрастта трябва да е същото – за да може да има една житейска перспектива пред жената, да може да отгледа това дете поне до 20-годишна възраст.

Но така се получава едно невероятно противоречие – от една страна, вие лекарите сте за отмяна на подобно ограничение, от друга, неправителствените организации също смятат, че жената трябва да получи шанс, докато още е фертилна. И от трета, здравното министерство, които искат да запазят статуквото и обжалват решението на Административния съд.

Законите и наредбите трябва да удовлетворяват потребностите на хората. Разпоредбите не са “свещени крави”. Ние ги изпълняваме, но когато един закон е лош, той просто трябва да бъде променен. Какво значи сега това, че министерството мислело по друг начин? Ами да си променят наредбата (става дума за Наредба № 28 от 2007 г., с която се налага възрастовото ограничение – б а.). Ако не знаят, да питат. Ако не питат, да четат и да се научат по какъв начин трябва да се реши този въпрос. Не можеш да дискриминираш хората на база възраст. Не можеш да казваш – ще лекуваме хората до еди-коя си възраст, откъде накъде?! Защо?

Потърсихме мнението и на Лъчезар Иванов – като представител на управляващата партия, като гинеколог и…

На кого? Лъчезар Иванов първо не е гинеколог. Второ, може да има различно мнение, но какво от това?

Неговата теза е, че жените, заслепени от желанието си да имат дете, понякога са готови да рискуват живота си и лекарят е този, който ще ги възпре.

Мнението на Лъчезар Иванов е като на парламентарист. Той не е специалист по тези въпроси. Всички специалисти в България, събрани на едно място – на ежегодния ни конгрес, с консенсус, без различие в мненията ни потвърдиха тази теза, която изказвам. Това не е мое лично мнение, а на всички специалисти по репродуктивна медицина. Лъчезар Иванов не е такъв специалист. А който не се съобразява с мнението на специалистите, животът показва, че след време той губи. Управляващите не трябва ли да се вслушват в мнението на специалистите и на пациентите и да направят всичко възможно в интерес на потърпевшите?

Зам.-председателката на Сдружение “Зачатие” Стефка Сарафова-Захариева твърди, че жени, преминали пределно допустимата възраст, отиват в чужбина, за да се подложат на ин-витро процедури. В Чехия например. Вие чувал ли сте за това?

Чувал съм, разбира се. Поне веднъж в седмицата идва една жена след 43 години и аз я връщам, защото изпълнявам разпоредбата, която е лоша, дискриминационна и е против интересите на българските граждани-осигурени данъкоплатци. И сега заради упоритостта на някои чиновници в Министерство на здравеопазването, ние да се съгласим и да вдигнем ръце? Е, няма да стане това нещо. Хората протестират, с пълно право. Атакували са пред Административния съд, пред Комисията за защита от дискриминацията – там давахме мнение. Сега чакаме ВАС. Само че докато (компетентните органи –б.а.) се произнесат, да не станат жените на 100 години. Въобще в България някой като седне на стола на управляващите, почва да мисли, че е на Олимп и под него са само простосмъртни. Вместо да се вслушва в това, което казват хората, които разбират от даден въпрос. Колкото по-малко знаеш, толкова по-малко питаш и се съобразяваш с мнението на другите, това е стара истина.

Чие трябва да е решението за подлагане на ин-витро процедура – на жената, на лекуващия я лекар или на централизирана Експертна комисия, която да разглежда всеки казус над 43 години?

Най-важно е едно лечение да има смисъл. За да има смисъл, се правят т.нар. тестове за яйчников резерв. Ако има яйчников резерв, ще се прави лечение. Ако няма, тази жена може да е и на 25 години, какво ще лекуваш, като няма яйцеклетки? Значи този метод не може да се ползва. Искам да кажа, че критерият не бива да бъде възраст, а трябва да се отчита има ли яйцеклетки в яйчниците или не. От друга страна, на 51-годишна възраст аз не зная случай една жена да е забременяла по естествен начин и да е родила. Така е, защото в яйчниците вече няма яйцеклетки. В такъв случай тази възраст трябва да се обяви за пределна, след която няма смисъл да се прави такова лечение. Ние наскоро имахме жена, която е на 50 години. Роди при нас. Смятали са, че има тумор, а тя си е забременяла и роди живо и здраво дете. Т.е. това нещо може да стане, но след 51-годишна възраст на практика е невъзможно, от собствени яйцеклетки. Това е разумната граница. Трябва да се има предвид и нещо друго.

Възрастта за раждане на първо дете се увеличава. Ако преди 50 години възрастта за раждане на първо дете бе между 20 и 24 години, днес масово жените раждат първо дете около 30-годишна възраст. И много жени искат да забременеят след 40-45 години. Когато те имат възможност за това, защо трябва законът да ги ограничава? Заради ограниченото мислене на някакъв чиновник ли? С тази разпоредба лекарите нямат нищо общо, но щом я има, те трябва да се съобразяват с нея. Но тя трябва просто да се промени.

Да разчитаме, че с решението на ВАС промяната ще стане наложителна…

В сегашното ограничение няма никаква логика. Рано или късно ще се промени, но този, от когото зависи, трябва да бъде по-малко твърдоглав. Няма начин да не се промени.

Обсъждал ли сте темата със здравния министър Анна-Мария Борисова?

Аз на нея й писах писмо.

И какво?

Нямам отговор. Е, не държа да ми отговаря, въпросът е тя да бъде информирана, защото тук става въпрос за възможностите на жената да се лекува. Не може, когато има такава възможност, наредбата да забранява. Доста е странно, не мога да го приема.

Във вашата клиника на колко жени годишно отказвате лечение заради навършена възраст?

По една на седмица със сигурност. Моите колеги също. Т.е. по 3-4 жени биват връщани седмично, защото са навършили 43 години. Презумпцията е следната – тъй като възможността една жена да забременее след 30 години пада, след 35 – вероятността е по-малка, след 40 – още по-малка. Затова Фондът за репродуктивно здраве решава да не плаща за тези случаи, за да се използват по-ефективно даваните пари. Но бременността не е изключена и при жени над 35-40. И тук идва разликата – в наредбата е записано, че жените трябва да се лекуват до 43-годишна възраст, което е дискриминационна мярка за всички жени, независимо дали плаща фондът, държавата, Касата или те сами си плащат. Това е глупавото. Ако фондът иска да плаща само на жени до 30 години, защото тогава забременяват до 50 %, той има право да определя правилата. Лошото е, че фондът се ръководи от Наредба № 028, която е за всички случаи – това е разликата и това е глупаво, смешно и неприемливо. Това трябва да се промени. Дали ще го промени този или друг министър, няма значение. Един ден промяна ще има.

Последна актуализация: 10 август 2010 14:33