Доминик Фатасиоли - селекционер на фестивала в Авиньон:

07.10.2010 12:25   0   1020  

Влезте във Вашия профил за да ползвате тази функция.
Ако нямате профил, направете си тук

Tweet

Доминик Фатасиоли е човекът, благодарение на когото преди пет години частният Арт театър стъпи на фестивала в Авиньон и бе четвъртата българска трупа, играла на престижния форум. От няколко дни той отново е у нас, за да гледа поредната порция български театър и да избере едно или няколко заглавия, които да отпътуват през юли 2011-та за Франция. На кой спектакъл ще спре избора си, ще разберем след няколко седмици. Срещнахме се с него, за да сподели първите си впечатления от видяното и да даде своята рецепта за театрална реформа.

Г-н Фатасиоли, за трети път сте у нас, за да гледате български театър. Констатирахте ли някаква промяна в сравнение с преди?

О, да. Виждам, че се използва повече и модерна сценична техника, има доста цвят и естетика в спектаклите ви.

И кой от тях ви докосна?

Доста сложен въпрос, защото те са доста различни. Впечатли ме постановката на Арт театър “Как господин Мокинпот се спаси от нещастието”. Той беше най-жизненият от всичко видяно досега. Начинът на представяне на текста е класически, но енергията, която носи този спектакъл наистина ме заинтригува. Хубавото на Авиньон е, че това не е конкурс – т.е., ние търсим различното и затова обикаляме света, за да го открием и предложим на публиката на фестивала.

Снощи гледахте Валентин Ганев в “Контрабасът” в Народния театър - останахте ли доволен?

При нас тази пиеса е доста позната и играна от големи имена във френския театър. Това, което видях тук, беше прекрасно. Не знам езика ви, но разбирах през цялото време какво се случва и това ме очарова.

Как се възприема нашият театър в Авиньон?

В началото е любопитството, после откриваме общите основи, които, разбира се, са представени по различен начин, но това, което първоначално привлича, е чистият интерес.

Какви са разликите между западно-европейския и българския театър - ние си мислим, че сме много добри в това изкуство, живеем с тази нагласа, но дали е така?

Много добре са поставени методологиите. Но това, което впечатлява, наистина е желанието, енергията, с която тук се работи и това е, което грабва. При нас малко или много личи една умора, докато тук всичко е поднесено с хъс и енергия.

А на какви критерии трябва да отговарят спектаклите, които подбирате  за участие в Авиньон?

Различни са. На първо място е артистичният критерий, след това професионализмът и не на последно място е човешкото послание, което съответният спектакъл носи. Не мога да пропусна, разбира се, и мащабът на представлението. Театър “Бур-Ньоф” , на който аз съм директор, е малък и аз търся такава постановка, която да приляга на нашата сцена. Но ако видя по-големи продукции, които заслужават внимание, мога да посреднича между колегите тук и във Франция с цел да бъдат поканени на други сцени. Истината е, че програмата на фестивала често се различава от личния ми вкус и аз се съобразявам с вкуса на публиката, т.е. правя компромиси, но без това не може.

Значи публиката в Авиньон се е комерсиализирала?

Не бих казал, защото Авиньон е с дълбоки традиции. Хората, които го посещават обикновено, са интелектуална публика - т.е., те търсят нещо конкретно, гледат по няколко спектакъла на ден и са много взискателни към това, което ще видят. Разбира се, има и туристи, които търсят нещо развлекателно, но ядката, същината на Авиньон трябва да отговори на изискванията на взискателната публика.

Съдейки по богатата програма тази година, ми прави впечатление, че Авиньон не е докоснат от кризата - на какво се дължи?

И аз размишлявах върху това, защото през 1999-та имахме увеличение на публиката с 15 %, а 2010-та с още 5-6% отгоре. Играят се по 1200 заглавия в рамките на едно издание на фестивала, а през моя театър минават по 20 хиляди души публика. За сравнение 2005-та в програмата имаше 750 представления от цял свят. Мисля си, че това е може би някаква ответна реакция - когато нещата не вървят добре в държавата, хората търсят начин да променят своите идеи и да забравят за кризата.

Това лято постановката на Диана Добрева “Казанова” беше на Авиньон и доколкото разбрахме, гастролът е минал успешно, но тук се появиха много скептици, които не повярваха на това - каква е истината?

Аз, за съжаление, не успях да гледам “Казанова”, защото бях зает с организационни дейности около фестивала, но чух страхотни отзиви от колеги. Успехът наистина беше голям и това може да се провери. Аналогичен бе с този на спектакъла “Кучета” на Арт театър преди пет години, за който все още се говори у нас с възхищение.

Да разбирам ли, че скептицизмът и завистта са характерни само за нашите географски ширини?

Не, разбира се, че и при нас го има егоизмът, конфликтите и всичко, което съпътства професията на театрала. Но във Франция нещата стоят по-различно.Там има два свята, които са чужди един на друг. Има го светът на държавните театри и на частните. Съответно, финансовите средства са различни и са в полза на държавните. Разбира се, когато се представя една постановка на държавен и частен, говорим за различни мащаби, но пък често частните трупи проявяват повече креативност и това довежда до съответните коментари.

А как ще коментирате театралната реформа, която се провежда у нас - къде според вас грешим?

Преди години във Франция протече същата реформа. По-малките трупи се групираха така, че да се групират ресурсите, това обаче по-скоро е политическо решение, не икономическо. Казвам го, защото в бъдеще обществото ще става все по-културно насочено. Бизнесът ще е насочен към туризма и културата, и хората ще станат по-взискателни към това, което се предлага, и затова мерките, които тук се взимат, може би не са най-удачните. Основният проблем, който трябва да се разреши, е свързан с хората, които сега са студени към културата - трябва да се търсят начини това да се промени незабавно. Ние във Франция имаме претенциите, че сме хора на изкуството, но и при нас публиката малко или много се дистанцира и то по икономически причини. Това, което трябва да се направи спешно, е да се върнат хората в салоните.

Тогава стигаме до основния въпрос - изкуство заради самото изкуство или изкуство, от което да се печели - управляващите у нас искат да е второто?

Не бива да се говори за чиста икономика, защото смисълът на културата не е в печалбата, а в интелектуалните ползи от нея, в насладата, която тя носи. Културата е душата на една нация и без нея тя не може да съществува. Обикалям много страни и гледам всякакъв театър и това, което обединява спектаклите, е страстта. И слава Богу, това човешко чувство няма връзка с икономиката. Това богатство от идеи, които се срещат, е вълнуващо защото всеки може да внесе нещо различно и да срещне другия с нещо различно и това е общо за театъра по света.