Драматургът Христо Бойчев:

24.01.2011 11:45   0   8603  

Влезте във Вашия профил за да ползвате тази функция.
Ако нямате профил, направете си тук

Автор: Яна Донева

Драматургът Христо Бойчев:

Рядко ще го видите по софийските улици или на страниците на родната преса, затова пък името му е световноизвестно. Автор е на 10 пиеси, сред които „Оркестър Титаник”, която преди доста години бе играна при препълнени зали в Младежкия театър. Всъщност текстовете на Христо Бойчев се чакат винаги с нетърпение от публиката, но може би не и от българските режисьори, които по неясни причини рядко посягат към пиесите му. Затова пък на Запад да поставиш Бойчев е въпрос на чест и е своеобразен тест за местните театрали. В повече от 40 страни на всички континенти познават творчеството на драматурга, който със съжаление признава, че от ден на ден се превръщаме в духовна провинция.

Г-н Бойчев, какво според вас превърна пиесите ви в универсални и разбираеми навсякъде по света, след като българската драматургия по принцип е доста характерна, третира все наши си, локални проблеми?

Целият ни театър третира собствените си комплекси и затова не е конвертируем. Да се правиш на нещо, което не си, за да впечатлиш света също е крещящ и неградивен комплекс. Но и за имитаторите има място, та дори и локални успехи. Ставаме от ден на ден духовна провинция, а не бяхме.

Изясни ли се кой държи първенството по най-много поставяни пиеси извън България -  вие или Станислав Стратиев?

Ако Стратиев се бе родил в Западна Европа, щеше да бъде световен автор. В най-силните си творчески години, когато проблематиката му бе най-актуална, той беше изолиран в една затворена система. Някои ще възразят, но общо взето така си беше. И аз излязох на световна сцена след падането на Берлинската стена.

Май се получи така, че сте по-поставян навън, отколкото у нас - как си обяснявате този парадокс?

В момента –да. Обяснението е, че тук има 30 театъра, а в Европа - 500. Това е едното обяснение. Другото е, че тук театралите масово ме тълкуват повърхностно и еднопланово. Търсят битови и политически аналогии, а не виждат философията. И третото – болезнената завист. Това е също разбираемо и човешко. По-безболезнено е да си обяснят успеха ми като някакво недоразумение, отколкото, че съм различен от тях.

Още един парадокс - в университета в Ню Йорк се изучават ваши пиеси, а тук не.

Въобще не настоявам да ме изучават в България, както не съм настоявал да ме изучават и в Нюйоркския университет.

Какви въпроси ви задава западната публика след премиера на ваш текст и липсва ли ви обратната връзка с родните зрители?

Зрителските въпроси са едни и същи по цял свят, както и хората.

Но нашата театрална действителност е по-особена - с кое от нея ви е трудно да се примирите и защо седите встрани?

Най-вече с посредствеността и скуката. Осемдесет процента досадни постановки. Театрите нямат собствен облик. Пет-шест режисьора работят във всички театри в столицата. Във всеки театър едно и също- две-три постановки на Куркински, Пламен Марков, Явор Гърдев, Деси Шпатова и чат-пат Лили Абаджиева и това е навсякъде. Не ги коментирам като режисьори, а липсата на облик в театрите, което пък идва от липсата на театрален усет при директорите. Днес нито един директор не е създал театър, както Методи Андонов, да кажем. Само ги въртят при смяна на властта. Единствено, успешно или не, се отличаваше „Сълза и смях” при Бойко Богданов. Дали го мислят за луд или не, няма да обсъждаме тук. Другата успешна сцена е на „Зад канала”, поради обстоятелствата на самосъздаването си.

Не е ли тъжно, че съвременният бг зрител търси само забавление в театъра и бяга от заглавия, които да го накарат да се замисли или забавлението е основната функция на сценичното изкуство?

Да, забавлението е основното, но хората на различни нива ги забавляват различни неща. Най-достъпна е клоунадата от цирка. Тя е за деца и инфантилни възрастни. Телевизионната клоунада е за масовия зрител с чалга култура – говоря за „Шоуто на Слави”, „Комиците” и прочие. Чалгаджията е преобладаващ клиент и частната телевизия го гони да му продаде някоя реклама. И правилно, иначе ще фалира. И за да вземат парите и на най-простия, се налага да слизат на неговото ниво. И хората слизат, щом е за пари.

Може нещата ще се променят- в ход е театрална реформа. Имате ли отношение към нея или може би своя визия за това, как би трябвало тя да се случи у нас?

Имам. Реформа няма изобщо засега. Нека излезе законът, тогава ще видим, но пък ще е късно. Аз се съмнявам, че кадрите в това министерство могат да направят реформа. Защото както казва Хайтов едно е да искаш... Аз обаче се съмнявам дали изобщо искат. В киното със сигурност не искат.

Да очакваме ли скоро нова пиеса от вас на родна сцена?

Не.

А към коя от пиесите си сте най-привързан?

Към първата си пиеса “Онова нещо”. Тя привлече вниманието на големите театрали преди 30 години, но е поставяна само 2 пъти у нас и един път в Париж.

Търпите ли и доколко режисьорски интерпретации на ваши текстове - случвало ли се е да спирате репетиции, недоволен от резултата?

70% от постановките на мои пиеси са несполучливи, но вече свикнах. Това е и процентът на лошите постановки в театъра въобще – и у нас, и в чужбина, и трябва да се примиря.


Вашето име:
Коментар:
Изберете аватар:

Без аватар














Публикувай
КОМЕНТАРИ добави коментар
Вашето име:
Коментар:
Изберете аватар:

Без аватар














Публикувай
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
реклама
реклама

Материалите във www.vsekiden.com са авторски. При цитиране на части от текстове и при използване на цели текстове позоваването е задължително.

Copyright © 2002 - 2013 Vsekiden.com Всички права запазени.