Първенци сме по смъртност в ЕС

Геновева Червенакова ~ сряда, 9 март 2011 в 15:09 принт

България е на първо място по смъртност в Европейския съюз. Това сочи анализът, очертаващ основните демографските проблеми у нас, представен днес от “Барометър България”. Проучването се основава на данни на НСИ и Евростат за периода 2004-2009 г.

Смъртността в България за 2009 г. е 14,2 на хиляда, като делът й е малко по-нисък от предходните две години, но въпреки това остава най-висок в ЕС. Средната за Съюза е 9,7 на хиляда, като над тази стойност се нареждат Латвия, Унгария, Литва, Естония, Румъния, Дания, Чехия, Германия, Швеция, Италия. Най-ниска смътност се отчита в Кипър и Ирландия – 6,5 и на хиляда.

Един от факторите, който влияе върху смъртността, е т.нар. застаряване на населението, което лесно се вижда от показателя средна възраст, който непрекъснато нараства – от 40,4 години през 2001 г. до 41,8 години през 2009 г. Влияние върху застаряването на население оказват ниската раждаемост и външната миграция.

Естественият прираст, който е основният показател, чрез който се отчитат положителните или отрицателните тенденции за населението, от много време има отрицателни стойности. Това е безспорен индикатор, че населението в България намалява. За съжаление, това явление е характерно за много страни в ЕС.

Макар че България, заедно с Латвия и Унгария, е на едно от последните места по този показател, през последните години естественият прираст у нас показва тенденция на увеличение. През 2004 г. той е -5,2 на хиляда, а през 2009 -3,5 на хиляда. Въпреки това оставаме далеч от средния за ЕС прираст, който се движи около +1 на хиляда.

Челно място в класацията заема Ирландия, където естественият прираст не само има положителни стойности, но се изразява и с двуцифрено число – 10,2 на хиляда. След нея с 5,5 и 4,3 на хиляда се нареждат Кипър и Франция.

Причините за ниския естествен прираст в България са няколко, отбелязват социолозите. На първо място, това са проблемите, свързани с ниската раждаемост. Средният брой деца в семейство е под две, като тази тенденция е дълготрайна и започва още преди 90-те на ХХ век. В последните няколко години обаче се наблюдава леко увеличение на боя на живородените бебета. Според данните на НСИ 2009-та е годината с най-голям брой раждания от 1960-та насам. Абсолютният брой раждания обаче все още е твърде нисък – през 2004 г. те са едва 0,5 пъти повече от абортите, а през 2009 г. стават около 1,3 пъти повече.

Въпреки тази оптимистична тенденция броят на абортите у нас продължава да бъде твърде висок. Според авторите на анализа това показва, че делът на непланираната или нежелана бременност е голям, което затруднява прилагането на евентуални мерки за насърчаване на раждаемостта. При проследяването на броя на абортите в десетгодишен период се вижда, че те се увеличават в годините с ложи икономически показатели. В относително по-благоприятните 2007-2008 г. се наблюдава редуциране.

По отношение на абортите се забелязва още една негативна тенденция – високият им брой сред непълнолетните и малолетните. Докато за малолетните числото се движи между 150 и 200 на година, то за момичетата между 15 и 19 години броят им надхвърля 3 000. През 2009 г. по абсолютен брой аборти на непълнолетни България е на второ място след Румъния.

Друга негативна тенденция, която влияе върху естествения прираст, е детската смъртност. И по този показател заемаме незавидното второ място с 9,0 на хиляда (2009 г.). Пред нас е отново Румъния с 10,1 на хиляда (2009 г.). Средните стойности за ЕС за 2009-та са 4,3 на хиляда, като в повечето страни-членки стойностите са под 5 промила.

Този висок дял на детската смъртност у нас би могъл да се обясни най-вече с влошеното качество на здравеопазването и условията на живот като цяло, смятат анализаторите от “Барометър България”.

Фактор, определящ ниския естествен прираст, е и възрастовата структура при майките на живородените. В това отношение се открояват две противоположни на пръв поглед тенденции. Първата е, че през последните 5 години средната възраст на раждане се увеличава с бързи темпове – от 25,8 години (2004 г.) до 27,1 години (2009 г.). Увеличава се и средната възраст на раждане на първо дете, като тенденция е все повече деца да се раждат във възрастовите групи над 30 години.

В същото време обаче нараства броят на ражданията на непълнолетни и малолетни майки. През 2009 г. България се нарежда на второ място по абсолютен брой аборти при момичета между 10 и 14 години (464). Изпреварва ни само Румъния с 768.

Макар представената статистика да не отчита етническата произход на момичетата, в общоевропейски план прави впечатление, че стойностите по този показател са доста високи в страни, в които има значително ромско население. За сравнение, през 2009 г. регистрираните случаи в Дания и Швеция са съответно 2 и 3.

Общият извод, който налагат анализираните данни, е, че въпреки някои положителни процеси, като цяло демографската картина у нас е твърде неблагоприятна. Ниската раждаемост, високата смъртност, включително и детската, и големият брой аборти допринасят за непрекъснатото намаляване на населението. Тази тенденция ще се запази, като при най-оптимистичния сценарий през 2020 г. българите ще са намалели с 5 % спрямо 2009 г.

Последна актуализация: 9 март 2011 15:09