Павел Чернев, кандидат-президент от Партия за хората от народа:

25.05.2011 14:56   0   4545  

Влезте във Вашия профил за да ползвате тази функция.
Ако нямате профил, направете си тук

Автор: Марина Чертова

Павел Чернев, кандидат-президент от Партия за хората от народа:

Павел Чернев е роден през 1969 г. в София. По образование е юрист, в момента работи като адвокат. Бил е член на ВМРО. В предишния парламент влиза с листата на “Атака” и напуска групата година след това след драматичен политически развод с лидера Волен Сидеров. Две години е независим депутат, след което се присъединява към групата на БНС. Създава и политическа партия “Свобода”. По-късно след трансформацията на БНС е част и от ПГ на Движение “Напред”. В края на 40-тото НС отново е независим депутат. В момента е част от Партия за хората от народа и е секретар на Политическия съвет. Преди дни беше издигнат от партията за кандидат-президент.

Г-н Чернев, какъв е вашият прочит на случилото се в петък пред столичната джамия?

Имах дълъг разговор с председателя на Движението против ислямизацията на Европа, едно от най-големите движения против ислямизацията, член, на което съм и аз и отговарям за България. Нашата реакция е, че макар и да има пълзяща ислямизация в България, макар и да има опити да се внедрят клетки на ислямистки групировки и опити да се разпространи ислямистка литература, българските мюсюлмани им прави чест фактът, че не се поддават масово на тези влияния. Има единични случаи, но не бива заради бълхата да запалим юргана.

Г-н Сидеров го разбирам, че има желание да се изтъкне предизборно и да се реиндетифицира след двугодишната си безусловна подкрепа на ГЕРБ. Това е нормално, това са нормални политически практики. Грешката обаче е да се инсценират сблъсъци и да се инициира ескалация на междурелигиозна омраза, на омраза между религиозните общности. Защото зад опита на Сидеров да предизвика новина отново около себе си, това е негова нормална политическа практика, аз не я осъждам, но зад този му акт се крие далеч по-опасното лице на религиозния фанатизъм и омразата, т.е. получава се така, че антиислямистите се идентифицират в последствие като такива, които отиват да палят, а съответно дава на истинските ислямисти инструмента да кажат – ето ги антиислямистите, те бият, те палят, те са фашисти. Тук е погрешно движението на Сидеров. Разбираемо е, той желае в своя полза да предизвика обществено мнение и дебат, но не постъпва добре спрямо другите антиислямисти, които реално работим от години и то в много неблагоприятни условия, не като него, прикрити зад имунитет, зад положението си едва ли не на коалиционен партньор на управляващите. Много неща в този случай се разминават. Ето виждаме прокуратурата тътри обвинението, вместо да арестува всички участници, играят някаква странна бурлеска.

Споделяте ли мнението на Волен Сидеров и на “Атака”, че сред мюсюлманите, които са се молили, е имало такива подготвени за провокация?

Настина ли Сидеров е казал това?

На пресконференция в неделя от “Атака” показаха кадри, според които мюсюлмани са носели ножове и са били готови за провокация.

Първо искам да подчертая, че за разлика от Сидеров аз съм бил на истински опасни мероприятия против ислямисти, истински ислямисти в Лондон, наши хора са били нападани с метални тръби и ножове от истински ислямисти. Този оперетен кютек, който ни спретнаха пред джамията, за мене е нагласена работа. Ако Сидеров казва, че онези отсреща са били готови, то тогава е редена работата. Излиза, че той сам си признава, че са се споразумели – айде ние ще ви се репчим, вие отсреща ни се репчете. Като на кеч мачовете. Извинявайте, не искам аз да хвърлям подобни обвинения, но след като той си признава, че онези отсреща са били готови, тя работата е все едно Скалата и някой друг се канят един на друг – млн. долара.

В българския случай кой дава тези 1 млн. долара, условно казано?

Ако трябва да стигнем докрай, 1 милион, че и повече ще ги даде българският народ, който пак ще бъде подведен да гласува за едните или другите – било то ДПС или “Атака”, които си разиграват кеч мачове и после очакват отново едните да тичат към изборните урни и да викат “Турците са лоши”, съответно пък другите да викат “Олеле, олеле, я дай да си гласуваме пак за наште”.

Имат ли място ДАНС и спецслужбите в родните джамии? Трябва ли да се провери дали у нас наченки на краен ислямизъм?

От години твърдя, че ислямизъм в България се опитва да влезе. От години твърдя, че този ислямизъм ще дойде от Западна Европа. Пример са братята Юзеирови, които дойдоха от Холандия и опитаха да създадат ислямистка партия. Но същевременно от години твърдя, че българските мюсюлмани са твърде неблагодатна почва за този ислямизъм. Те са мирни, кротки и работливи хора, които живеят много нагъсто заедно със свои съграждани християни и българи и други, и етническият мир и етническото съжителство е наш добър приоритет на българите, на българското общество, на българския народ.

Пак от години казвам – не европейците и Европейският съюз трябва да ни учат нас на толерантност, а да идват те тук и да си взимат бележки как се живее заедно. В този контекст, да, има такива опити и аз съм бил наясно още докато съм бил в Комисията по вероизповедания. Службите на ДАНС имат място навсякъде в българския живот. Това им е работата. И тяхната работа не бива да бъде спъвана с политически и политикански мероприятия. Сидеров стъпва на относително правилна посока – ислямизъм и опити за ислямизация има, но ако иска наистина да противодейства, нека да постъпва като нас против ислямизацията – да действа с мирни средства, да изразява своята позиция в рамките на закона и нека тогава чрез действията си да покаже истинското лице на ислямистите. Защото те са агресивните. В случая г-н Сидеров е готов едва ли не със себе си да се сбие, за да направи някой и друг процент.

Преди време вие бяхте част от “Атака”. Не мога да не ви попитам как се отнасяте към призивите на неправителствени организации и политически сили да се помисли за забрана на партията заради ксенофобия?

Ще се постарая да бъде максимално обективен. Противоречията между мен и Сидеров винаги са били на лична основа. Но партия като “Атака”, дали ще е “Атака”, дали ще е нещо друго, но такава партия в условията на съвременното демократично общество, което е в тежка политическа и идеологическа криза, такава партия има своето място. Всякакви опити тя административно да бъде извадена от мача ще доведат до по-голямо нейно засилване. Това го казвам най-добронамерено, добронамерено и към партиите като “Атака”, добронамерено и към цялата демократична общност. Защото ако демократичната общност запуши устата на едного, тя се превръща вече в недемократична общност. Говоренето хайде да забраним “Атака” не почиват на демократична логика. И другото което е –дали пък не са в услуга именно на “Атака” и по-точно на лидерите на “Атака”, които да излязат после пред избирателите си и да кажат – ето, виждате ли онези лошите искат да ни забранят. Има тънки нюанси. Но в генерален план – първо, партии като “Атака” имат своето място в съвременното общество, второ, такова говорене звучи несериозно от устата на едни демократични лидери, и трето, моето дълбоко съмнение е, че всъщност става въпрос за поредното разиграване на топката в полза на статуквото.

Как може да се реши въпросът с високоговорителите на джамията, така че и двете страни да бъдат удовлетворени? Все пак ние сме член на ЕС и модел за етническа и религиозна толерантност.

При условие, че Саркози, Берлускони и Меркел вдигнаха ръце и казаха – нашият модел се провали, след което нас ни шляпат по врата и ни казват – а вие се подчинявайте на нашите инструкции. Това звучи малко глупаво. Ние в България си имаме свой модел и трябва да си пазим него.

Проблемът с високоговорителите наистина седи от години. И що щя г-н Сидеров две години да не упражни всичката власт, която имаше като поддръжник на мнозинството, като част от това мнозинство, като председател на Комисията за контрол на ДАНС и пр. Г-н Сидеров къде спа, та не реши проблема, като можеше с два разговора да реши проблема. А сега трябва да се държи едва ли не като непарламентарно представен ентусиаст, който перчи мускули, за да влезе в парламента, а не като съуправляващ.

Проблемът с високоговорителите се решава с два административни акта. Проблемът с високоговорителите на джамията възниква от факта, че в момента тя няма капацитета да поеме всички молещи се мюсюлмани. Мюсюлманската общност в София и по мое време, когато бях в Комисията по вероизповеданията, настояваше за още един молитвен дом в София.

Да, на “Малинова долина”.

Да. Естествено общественото мнение много неосторожено реагира и аз бях част от това обществено мнение. Ние скочихме и казахме – никаква втора джамия в София, защото разрешим ли втора, скоро ще разрешим 222-ра. От друга страна пък отказът да се построи втора джамия се преескпонира в силата на високоговорителите и в питане къде да се молим. Но при условие, че има нарушаване на атмосферата на търпимост чрез тези високоговорители, това, че християнската и еврейската общност наоколо се чувстват малко или много неприятно от тези молитви, можеше да бъде решено с едно по-добро управленско решение на общината, на компетентните органи, в това число и на Дирекция “Вероизповедания”. И това да бъде регулирано. Но не беше. Имам чувството, че до голяма степен умишлено, може би, или просто управленски мързел. И г-н Сидеров съзря възможност да се изтъкне.

Вие се готвите да влезете в президентската битка. Каква ще бъде основната кауза, която ще защитавате?

Да, готов съм да вляза в президентската надпревара. Каузата е много ясна – България да реши въпроса “за” или “против” Европейския съюз, “за” или “против” оставането си в ЕС чрез референдум. България досега за 20 и кусур години преход няма нито един демократичен референдум. Време е за референдум и референдумът трябва да е по този важен въпрос. Ако и сега управляващите удавят петицията, която ние ще инициираме и ще съберем подписите най-вероятно, пак я удавят в някакво буквоядско безхаберие, в някаква бюрократична тиня и не проведат референдум, това е показателно, че решенията в България се взимат не от народа на България, не от хората от народа, а от върхушки, от политически клики или от нелегитимни мнозинства или малцинства. Това е моят прочит и това е моята идея.

Като кауза е залегнал и българският национален интерес, който според мен и колегите от Партия за хората от народа е накърнен от членството ни в Евросъюза. Тук естествено влиза и силен патриотизъм и силно патриотично течение.

Във вътрешнополитически план считам, че основният проблем в момента на България е, че държавата не е социален гарант, гарант на хората от народа, на бита на хората, за това дали утре ще има българско общество, българска държавност.

Отдавна искам да обявя и едно свое намерение – ако бъда избран за президент, първата ми работа ще бъде с указ да дам гражданство на всички банатски и бесарабски българи. Безусловно.

Вие в момента каква роля имате в Партия за хората от народа? Неин лидер ли сте?

Лидерът на партията е г-н Петър Ангелов, аз съм секретар на Политическия съвет. Но колегите припознаха в мен човека, който да представи партията на най-важните избори – президентските. Колегите досега основно са работили в сферата на местните избори и са постигали своите резултати.

Кампанията скоро ще започне. Как ще отговорите на евентуални критики срещу вас, че сте били в различни партии, макар че всъщност сте защитавали една и съща кауза – на умерения национализъм? Но все пак бяхте и във ВМРО, и в “Атака”, и в Партия “Свобода”, сега сте в Партия за хората от народа.

ВМРО беше школата, в която всички патриоти се учехме. “Атака” беше наистина силен момент. Но вие сте права, аз винаги бях на бойното поле на национализма и по-скоро на патриотизма и родолюбието. В това отношение нека не пропуснем и Българската национално-радикална партия (БНРП), която имаше желание да я оглавя, но имахме своите различия.

Имате предвид БНРП на Иван Георгиев, нали?

Да. Но винаги съм бил родолюбец и патриот и най-важното, държа дебело да го подчертая, “Свобода” се вля в Партия за хората от народа и ние тук направихме нещо, което години не е правено в България – вместо партия да възникне след разцепление и разединение, тя възниква след събиране на хора.

Името на партията, към която сте се присъединили, навежда на мисълта, че другите партии все едно са срещу народа. Има ли наистина такъв нюанс в името на формацията?

Вижте, както вече казах досега в България няма проведен референдум. Второ, чрез закона е забранено на гражданските обединения да имат пряк досег с политиката, т.е. с взимането на решения. Ние сме първата партия, която работи предимно с граждански движения и възниква от граждански движения. Нашата амбиция е да станем в крайна сметка надпартийно движение на граждани. Обикновеният човек все повече става обект на посегателство от страна на монополисти, на държавни и местни бюрократи. Това ние наричаме липса на демокрация. Партиите, които не допускат гражданските движения, обикновените хора до своята дейност, които наричат това популизъм, всъщност абдикират от основната си функция – да бъдат изразител на вижданията и проблематиката на хората от народа.


Вашето име:
Коментар:
Изберете аватар:

Без аватар














Публикувай
КОМЕНТАРИ добави коментар
Вашето име:
Коментар:
Изберете аватар:

Без аватар














Публикувай
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
реклама
реклама

Материалите във www.vsekiden.com са авторски. При цитиране на части от текстове и при използване на цели текстове позоваването е задължително.

Copyright © 2002 - 2013 Vsekiden.com Всички права запазени.